aufmacher

Сигурно се питате, какво ли толкова ще напиша относно хардуера и Линукс, но честно да си призная, както винаги – нямам точно обособен план и ще си измисля такъв в хода на статията.
Имам някаква идея да попиша малко за графичните карти и някои портове, принтери и редица други важни и полезни нещица от бита, но нека да започна все пак от някъде…

Графичните карти и мъките, които донасят на потребителя:


Май казах „мъки“ – всъщност мъки няма.
За момента, производителите на графични чипове не са много, ще разкажа за трите най-известни компании и как чиповете им се сработват с Линукс. Не мисля да обяснявам за моделите на картите или как се инсталира графичен драйвер за дадената карта, защото така темата ми ще се повтаря с множество документи на сайтовете на производителите и прочее… Накратко какво предлагат даденият инсталатор и драйверите за чиповете.

Нека да започна от номер едно:


NVIDIA


Това е може би, най-поддържаният хардуер в Линукс средата. Откакто използвам Линукс, никога не съм имал проблем при използването на графичните чипове от Nvidia и в прозиводителността им. Драйверите се пишат качествено и са отворени, могат да се редактират, разбира се, ако някой разбира от кодене на такива устройства.

Инсталацията е проста и не обременява потребителите със сложни въпроси и тактики за оцеляване.

- Инсталаторът ще попита за приемане на лиценза
- Ще потърси компилирана и инсталирана стара версия на драйвера
- Ако не намери ще го компилира и инсталира и ще даде инструкции на потребителя какво да направи, а те обикновено са, дали иска да се добави драйверът на nvidia в xorg.conf и ако не иска, ще го упъти какво да направи по-късно.
Това е всичко.
Ако някой ме попита каква карта да избере за под Линукс операционна система, без колебание ще му кажа да си избере някой чип на NVIDIA и да бъде горд собственик на нещо красиво.


ATI


Дойде време и за чиповете на ATI. При тях е малко по-сложна конфигурацията, но напоследък не съм имал досег до такива устройства и затова ще говоря по спомени или по новооткрити неща.
Инсталирането протича отново с помощта на инсталатор:
- стартиране на инсталатора и инсталиране – отново не са страшни въпросите.
- доконфигуриране на ръка или автоматично чрез извикване на команда:
—> aticonfig –initial –input=/etc/X11/xorg.conf

Тук инсталаторът е графичен:
linux_86

За сега поддръжката на картите не е лоша, но не мога да кажа, че се доближава до производителността на Nvidia картите и драйверите.


Intel GMAs (Graphics Media AcceleratorS )


Intel… Доказали се при процесорите, решиха да правят и графични карти. Не е лошо като идея, дори картите са хубави, намаляват цената на компютъра, намаляват харченето и други.
Инсталирането на драйверите е просто компилиране от сорс код:

$ ./autogen
$ make
$ sudo -c „make install“

- има някои задължителни библиотеки, които потребителя трябва да си инсталира предварително;
- като цяло конфигурациите след инсталация на драйверите не са много, но пък се изисква старание и четене.

Мога единствено да кажа, че интел не са за обикновения потребител, който очаква да кликне два пъти и всичко да тръгне. Според мен Intel графичните платки са предназначени за разработчици на системи, които не са свързани предимно с графични упражнения (тестове, графики и други…).

Интересен инструмент за скенерчета и подобни събратя:

Говоря за една програмка, която лесно вкарва в релси даден скенер или мултифункционално устройство със скенерче – това е XSane.
Графичен туул, който позволява редица настройки и редица операции за настройката на скенера и за сканирането. Програмата работи на базата на конзолното решение „sane“, което е съкращение от “ Scanner Access Now Easy „.
Ето и някои кратки възможности, които аз намирам за доста прилични и приложими на практика:
- корекция на светлочувствителността на скенера;
- корекция на brightness и contrast на сканираното изображение;
- поддръжка на множество файлови формати и запазване на изображението;
- поддръжка на висока резолюция на сканиране;
- предварителен преглед на изображението и обработването му с редица филтри и други…

Това е само една малка част, която XSane предлага на потребителите. Има собствен скенер на устройства, който когато бъде включен даден скенер, той просто бива открит от системата и е възможно да започнете работа с него, без да е нужно инсталиране на каквито и да било драйвери.

Екранче на приложението за скенерите:
xsane_preview

Линукс и memory картите:

Много лаптопи в днешно време, да не кажа 99% от тях имат memory card reader/writer. Картовите четци също имат драйвери, както всяко едно устройство в компютъра. До сега не съм срещнал проблем с някой картов четец. Повечето, които съм изпробвал са на RICOH и всичките тръгват „out of the box“ или иначе казано, системата се оправя сама. В повечето графични среди, картите памет се показват като флашки, хард дискове и прочее… Управлението на такова устройство е лесно и удобно.

Линукс и портовете:

HDMI и DVI

HDMI – Този интерфейс нашумя напоследък покрай гледането на по-качествени филми, изображения и прочее.
DVI – Интерфейсът е познат на потребителите с настолни системи и поддържа висококачествен видео поток.

Всички системи с DVI вход/изход са напълно съвместими с HDMI, защото той е специално проектиран за обратна съвместимост с DVI устройствата.
В Линукс, няма проблем при използването на тези интерфейси, защото те използват DRM библиотеки и инструменти, които могат лесно да бъдат инсталирани на дадена система, ако тя няма такива.

FireWire (IEEE 1394)

Този порт също бива добре поддържан с последните версии на Линукс ядрото.

Линукс и web камерите:

Всичко е в драйверът. Повечето web камери биват автоматично разпознавани от Video 4 Linux (v4l) и Video 4 Linux 2 (V4L2) драйверите. В убунту, системата разпознава успешно вградените камери с някои модели лаптопи.

Линукс и звукът:

За малко щях да забравя, че в един компютър има и звукова карта и поддръжката й в една съвременна система, никак не е маловажна!
Архитектурата, която голямата част от потребителите в Линукс използват се нарича ALSA (Advanced Linux Sound Architecture). Тази архитектура предлага на потребителя настройка на аудио хардуера, включване и изключване на микрофон, слушалки и други външни или вградени устройства. Има и други системи като OSS (Open Sound System), PulseAudio System и други.

Линукс и Wi-Fi устройствата:

В днешно време всички лаптопи са с вграден wireless чип за безжичен интернет. Прозиводителите на чиповете не са много и затова в Линукс ядрото има поддръжка за повечето устройства. В последните версии на ядрото поддръжката нараства. Прозиводителите крият кодовете за устройствата си и това забавя малко писането на нови драйвери за Линукс системата, но рано или късно биват публикувани и поддръжката е налице.

Заключение:

Както се убедихте от статията по-нагоре, поддръжка на хардуер в Линукс не липсва, а дори да е така, това ще е за много кратко време. Линукс ядрото се обновява стремглаво и почти на няколко седмици излиза нещо ново и друго добре дооформено старо. Ядрата след версия 2.6.30 ще бъдат все така с пълният набор поддръжка на хардуер и изчистени стари бъгове, защото Линуск започва все повече да се появява на публични места, като тъчскрийн киоски и множество подобни устройства, а да не говорим за преносими PDA и при почти всички рутери със собствена операционна система на тях, като Juniper и други.

Дано статията да е се е получила и да не Ви е скучна. А ако съм забравил нещо да спомена, с радост ще го поправя.

Поздрави,
Shaft

Още по темата:

  1. Линукс, видео и субтитрите?
    Много хора казват, че Линукс не може да се оправя с филми, субтитри и звук, но не съм съгласен. Аз пълноценно си гледам филми, били...
  2. Линукс и музиката.
    Имало едно време… Опс… Обърках раздела Тук ще трябва да попиша малко за програмките с които можем да се наслаждаваме на изкуството, което никога не...