Ubuntu… или защо не се страхувам от извънземни!

Предисловие:

В следващите абзаци ще се опитам да пресъздам емоциите (макар и в малко блогърски стил), които ме съпътстваха при работата с Ubuntu Linux. С радост мога да заявя, че повечето от тях бяха положителни, макар и да се понамръщвах отвреме навреме. Статията е разделена на части, които ще бъдат публикувани на news.laptop.bg.

Приятно четене…

Ubuntu… или защо не се страхувам от извънземни!

След подобно налудничаво заглавие на една статия най-малкото, което авторът й дължи на читателя си, е обяснение. И за да не ви накарам да смените „tab“-а на страницата в браузъра си с нещо по-интересно, то ще се принудя да дам това обяснение още в началото.

Преди известно време, тогава, когато тази статия беше още блед проект, чакащ търпеливо под купчината задачи да й дойде реда, проведох разговор с приятел по skype. Попита ме какво правя, а аз му отвърнах, че изпробвам нова операционна система – Lilnux Ubuntu. На свой ред го попитах дали знае какво е това. Той отвърна, че за Линукс е чувал, но „онова другото“, което му звучало като име на извънземно… и представа си нямал какво е. Затова реших и да започна така статията си. Открих една основна прилика между нашия конкретен случай и този с представителите на чуждопланетни раси. Така, както бихте се възпротивили да приемете извънземен в къщата си (освен ако не говорим за Алф, разбира се… та кой не би искал този „свежар“ вкъщи:-), така вероятно не бихте искали да допуснете Ubuntu до твърдия диск на компютъра си. Така си мислех и аз – бедната заблудена душа… И аз се плашех, най-вече заради професионалното звучене на думата „линукс“, която предполагаше куп неизвестности, с които хич, ама хич не исках да се сблъсквам…

Но ето, че се намериха добри хора, които почти насила ми връчиха един лаптоп и инсталационен диск с операционната система, „предназначена за българи“. Казах си, както огромен процент от сънародниците ни често правят: „Какво пък толкоз… нали е служебен… ?!“ и се захванах за работа.

В тази статия, ще ви опиша преживяванията (или поне част от тях), с които един стадартен Windows потребител се сблъска при конкатка си с въпросната операционна система. Като цяло до този момент единствено бях слушал за Линукс и различните му дистрибуции, но не ги бях използвал. Пред операционните системи на Apple дори бях прекарал повече време. Нека ви разкажа най-напред с две изречения, в какво се изразяват компютърните ми нужди, за да може всеки от вас да потърси себе си сред потенциалните потребители на Линукс Убунту

За работа:

1. Работа с текстообработващи програми и други офис приложения;
2. Работа с интернет приложения;
3. „Chat” програми за комуникация;
4. Рядко, но все пак се случва да използвам различен тип софтуер – най-вече образователен или научен.

Забавление:

1. Музикални и видео възпроизвеждащи програми;
2. Програми за разглеждане на снимки;
3. Предимно неангажиращи игрички, с които да убия времето.

И така… с малка помощ от колегите (каквато нямаше да е необходима, ако се бяхме сетили да сложим твърд диск в лаптопа, а не да тършуваме след това из складовете след около един час имах инсталирана и напълно функционална операционна система Linux Ubuntu (по-надолу „Линукс Убунту“). В този един час се побра същинската инсталация на операционната система, инсталацията да различни пакети, както и инсталирането на офис пакета с отворен код Open Office. По време на целия инсталационен процес използвах инструкциите, дадени в www.ubuntu.bg. При появата на началния екран бях учуден от две неща: първо – Линукс ни предлага възможността да тестваме операционната система без пълното и продължително инсталиране върху твърдия диск на компютъра. Така можем да се уверим поне отчасти дали тя ни допада. Аз нямах време за това и направо зададох начало на инсталационния процес. И понеже поводът за написването на тази статия бе излизането на „побългарената“ версия (моля, не го схващайте като негативен термин, защото в случая означава просто преведена на български), втората приятна изненада беше възможността инсталационният процес да прочете изцяло на български. Считам себе си за човек, който би се справил с това ниво на английския език, но за всеки случай (предвид по-особената терминология, в която разбирането на всяка дума е съществено важно), зададох родната азбука като езика за инсталация. По време на инсталационния процес пък бях запитан за език на операционната система…

Да намерим общ език с извънземен… ?!

И понеже преминахме към езиковата тематика, бих искал да похваля Убунту в този аспект, както ще го правя и по други поводи по-късно. За целта ще използвам пример с Windows. Всички знаем, че когато инсталираме операционната си система и тя е Windows, от голямо значение са настройките за езика, който задаваме. Цялата операционна система бива преведена и организирана, съобразно зададения език. Ако допуснем грешка обаче, промените стават много трудно, а в някои случаи и скъпо, а още по-неприятното е, че понякога са и невъзможни – да кажем неволно зададете румънски език за инсталация… без да визирам конкретни сучаи. Убунту тук слага в малкия си джоб скъпия си събрат. След като започнах работа и се запознах с езиковите настройки разбрах, че мога да сменям езика на операционната система, когато си поискам и колкото си пъти поискам, а разнообразието от езици беше наистина голямо – менюта, системни съобщения, офис пакета, че дори и някои от основните програми, които използваме в интернет, всичко беше преведено на родния ни език. Аз обаче реших да оставя зададения вече български език по две основни причини: първо – трябваше да тестваме българския вариант на системата и второ – за разлика от операционната система на Microsoft, българският език в Убунту не дразнеше „разглезения” ми от някои от най- умелите ми университетски преподаватели слух. Но ако за мен това бе просто факт, който да приема с равнодушие, то родителите ми, представители на старото „русофилско” съсловие, бяха неимоверно улеснени и затова не се учудих от непринудения възторг на скъпата ми майка: „А, че то било много лесно така, когато е на български!”. Когато я помолих да извърши няколко елементарни операции по проверяване на електронната си поща или писане на текст в текстообработваща програма, тя с лекота се справяше и дори с интерес четеше системните съобщения, които на чист български език (а тя е филолог) и съобщаваха в какъв формат ще запише текстовия си файл. И за да не запълвам времето на читателя само с подобни лингвистически разсъждения, е редно да обърна внимание и на другите достойнства на Лунукс Убунту.

Как изглежда извънземеото?

Тук има много, ама много какво да се каже, но ще трябва да пестим редовете, а заедно с това и ценнтото време на читателя. Стандартният облик на първоначално инасталираната операционна система не е нищо стряскащо, с изключение на лентата, поставена в горната част на дисплея. В нея се намират основните командни менюта, както и стандартните иконки, които обикновено при Windows се намират в долната част на работния екран. Стандартните дата и час, икони със стартирани програми, данни за езика, ниво на батерията, вид на осъществената мрежова връзка и др. бяха точно там, където очаквах да ги открия, макар и в горния край на десктоп-пространството. Отдолу ме очакваше друга много интересна лента, в която се появяваха всички стартирани приложения, както и иконка за кошчето за изтрити файлове. Тук вече започнаха да изникват новостите, които определено приятно ме впечатлиха. Наред с иконата на кошчето, в долната дясна част на лентата се намираше странен бутон с две правоъгълни кутиийки. Оказа се, че това е една страшно интересна и практична опция, предоставена ни от Убунту. Тя на практика ни позволява да използваме два десктопа, върху които да разполагаме различни прозорци като въпросният бутон осигурява превключването бързо и удобно между двата екрана. Допълнителна екстра е това, че лентата е напълно модифицируема и върху нея може както да се добавя всичко, така и да се премахва. Можете да я направите дори прозрачна, а отзад да прозира фонът на тапета, който сте си сложили. Всичко в тази лента може да бъде подреждано и преподреждано по вкус на потребителя. Можете да премахвате иконките, които считатe за излишни, но и да прибавите куп други, които да са ви от полза, като да кажем информацията за използвания от компютъра хардуерен капацитет. Външният вид, както и някои по-дребни настройки на въпросните ленти са почти изцяло модифицируеми. На всичко оотгоре можете да добавяте допълнителни и да си ги конфигурирате според нуждите.
В моя случай, аз реших да премахвам като се стремях да организирам работната си среда според тази, с която съм свикнал да работя, за да разбера дали Убунту ще ми предостави същата функционалност, която продуктите на Майкрософт осигуряват.
Така свалих горната лента най-отдолу и преподредих някои икони. Възхитата ми обаче не спря дотук. По отношение на визуалните ефекти се оказа, че възможностите на Убунту са никак не малки. Зашеметен бях да разбера, че почти всичкo в тази операционна система подлежи на промени и корекции от страна на потребителя. Всичко – от цветовете на фона до размера на различните шрифтове, осигурява привилегията да работим в среда, която максимално да пасва на нуждите и желанията ни.
В настройките за персонализация има и меню, в което да зададете режим на визуалните ефекти. Те са 3 – ниски, средни и високи. Най-ниското ниво осигурява основната графична среда, без да натоварва системата с различни анимации. Убунту е създаден, за да бъде лесен за употреба и затова основните опции са много изчистени. Дори емотиконите на skype не бяха анимирани в началото. След разочарарованието ми обаче, съвсем лесно успях да ги настроя обратно във вида, в който съм свикнал да ги виждам. Високите визулани ефекти пък позволяват да работим в по-приятна среда с множество анимации на отварящите се папки, смяна на прозорците и какво ли още не, но с цената на повечко системни ресурси. Средният режим пък е компромисен вариант между двата. Освен това, интернет е залят от теми, с които да „украсите“ графичната среда и да разнообразите ежедевната си работа пред компютъра.
След като се порадвах на графичната среда GNOME, ме чакаше по-трудното – настройка на системата за максимално ефективна рабта.

Следва продължение…

Посветена на Алфред Шехадех (Грайфсвалд Германия)

Още по темата:

1. Ubuntu 9.10 Karmic Koala – какво имаме тук?
   Здравейте приятели, Пак съм аз… А сега да започна с Краткия увод: Както всички знаят, или поне хората, следящи за новости около Убунту и Линукс...
2. Ubuntu.bg и Laptop.bg ви канят на официлната премиера на Ubuntu 9.10!
   Ubuntu.bg и Laptop.bg ви канят на официалната премиера на Ubuntu 9.10 На 29-и октомври (четвъртък) ще бъде представена официално версия 9.10 на Убунту. Заповядайте в...
3. Тестване на монитори посредством Nokia Test под Ubuntu Live CD
   Здравейте, Бях помолен да драсна една новинка, относно как да тестваме дисплея за изгорели пиксели с убунту. Свалете това ISO и го запишете на диск....