Най-хубавото пък е, че не става въпрос за стари, “смачкани” или неизгодни компютри, а за едни от най-добрите модели на пазара в момента, част от които попаднаха дори и в класацията ни “Най-добрите лаптопи за 2011”. Днес ще разгледаме една Toshiba, две HP-та, един Acer, едно Lenovo, един ASUS и цели шест Dell-a.

Всяка от гореспоменатите машини има с какво да се похвали, а в долните редове ще разберете съвсем конкретно защо. Ноутбуците ще наредим по цена, като ще започнем от най-евтиното и бюджетно предложение и ще завършим с най-скъпото.

Toshiba Satellite C660

Евтината, но елегантно тъмна Toshiba е перфектен помощник, ако основните ви занимания зад екрана са сърфиране в Интернет, гледане на филми, слушане на музика, писане на документи или работа с електронни таблици. Двуядреният Intel Celeron B800 (1.50 Ghz, 2MB кеш) е напълно способен на това, а дисковият му капацитет от 640 гигабайта определено ще ви е достатъчен, дори да сте най-големият меломан.

Видеокартата на компютъра не е най-доброто решение за игри, но е подходяща за почти всичко останало. 15.6-инчовият дисплей е с HD резолюция от 1366 х 768 пиксела, а в корпуса не са спестени камерата, двуслойната DVD записвачка, четецът на мултимедийни карти и Wi-Fi 802.11b/g/n модула за безжичен Интернет.

Пълните технически характеристики и промоционалната цена може да научите от тук:
http://laptop.bg/laptops-toshiba-Satellite_C660_black-toshiba_satellite_c6602cg

Dell Inspiron N5040

Лаптоп с 6GB (1333 Mhz) оперативна памет на цена под 800 лв? Да, вече е възможно. При това положителните черти на машината не се изчерпват с количеството RAM памет. N5040 работи с двуядрен Pentium P6200 на 2.13 Ghz с 3MB кеш, Intel HD Graphics и 500-гигабайтов твърд диск.

Диагоналът на дисплея му е 15.6-инчов, а в списъкът със спецификациите впечатление правят Bluetooth 3.0 модулът, 1.3-мегапикселовата уеб камера, HDMI портът и четецът на карти памет.

Компютърът се предлага с предварително инсталирана Ubuntu Linux операционна система и е чудесен подарък за удобството в работата ви. Обърнете внимание на комплекта, в който може да бъде закупен – срещу доплащане от само 33 лв може да получите чанта Hama и безжична мишка Logitech.

Пълните технически характеристики и промоционалната цена може да научите от тук:
http://laptop.bg/laptops-dell-Inspiron_N5040-dell_inspiron_n5040_DELL01015

HP ProBook 4535s

Предложението на HP също съвсем не е лошо. HP ProBook 4535s е елегантен бизнес ноутбук с двуядрен AMD A4-3300M на 1.9 гигахерца, който е готов да се овърклокне автоматично, при нужда, до честота от 2.5 гигахерца. RAM паметта му е 4GB, а графичната карта – AMD Radeon 6510G с 1GB собствена памет (DirectX 11).

Като сериозен плюс можем да отбележим рядко срещаният матов дисплей, Bluetooth 3.0 модулът, HD уеб камерата, HDMI портът и ExpressCard слотът. 4535s разполага дори и с USB 3.0 порт, който позволява супер бърз пренос на данни от съвместими за целта устройства (в момента не са толкова разпространени, но със сигурност ще станат).

Теглото на машината е само 2.51 килограма, заедно с 6-клетъчната батерия. Предварително инсталираната OS e SUSE Linux.

Пълните технически характеристики и промоционалната цена може да научите от тук:
http://laptop.bg/laptops-hp-ProBook_4535s-hp_probook_4535s_A1E74EA

Acer Aspire 5942G

Вече писахме новина за уникалното и ексклузивно предложение на Laptop.bg и Acer – Aspire 5942G с намаление от цели 350 лева. Въпреки ниската си цена, компютърът хич не е слаб като параметри – процесорът му е Core i5-480M на 2.66 гигахерца, видеокартата – ATI Mobility Radeon HD 5650 с 1GB DDR3 собствена памет, а твърдият диск – 640 GB.

Лаптопът е снабден с всичко, което може да поискате от него – HD камера, HDMI, ExpressCard, четец за карти памет, tuba озвучение, FireWire 1394 порт и дори подсветка на клавиатурата.

В цената е включена и Windows 7 Home Premium операционна система, а срещу доплащане от само 50 лв, може да поръчате машината си с 8GB RAM.

Пълните технически характеристики и промоционалната цена може да научите от тук:
http://laptop.bg/laptops-acer-Aspire_5942G-acer_aspire_5942g_LX_PMQ02_020

HP ProBook 4530s

Тук вече стъпваме при най-сериозните машини. Intel Core i5-2430M (Sandy Bridge) на 2.40 до 3.00 Ghz, 8 GB RAM на 1333 Mhz и AMD Radeon HD 6490M с 1 GB GDDR5 собствена памет на практика са достатъчни за абсолютно всякакъв тип работа. Всъщност точно “работарите” са и основната му аудитория – потребителите, които държат на сигурността и стабилността в ноутбуците си.

Ентусиастите, които обичат технологиите също няма да останат разочаровани, след като разберат за наличието на HD уеб камера, DVD записвачка с LightScribe технология, HDMI и Bluetooth 3.0, а присъствието на матов екран може само да ни зарадва.

Компютърът работи с 640-гигабайтов твърд диск на 5400 оборота в минута и тежи 2.51 килограма, заедно с батерията.

Пълните технически характеристики и промоционалната цена може да научите от тук:
http://laptop.bg/laptops-hp-ProBook_4530s-hp_probook_4530s_A1G04ES

Подробно текстово ревю:
http://news.laptop.bg/%D1%80%D0%B5%D0%B2%D1%8E%D1%82%D0%B0/%D1%80%D0%B5%D0%B2%D1%8E-%D0%BD%D0%B0-hp-probook-4530s-%D1%81-amd-6490m-gddr5/

Dell Inspiron N5110

Тук отново се залага на мощната процесорна Sandy Bridge архитектура – Core i5-2430M се грижи за тежките изчисления, 8GB RAM ги запаметяват за бърз достъп, а през това време NVIDIA GeForce GT525 ви показва страхотни графики на 15.6-инчовия High-Definition дисплей.

Ако пък желаете да го използвате за филми – няма проблем. Сваляйте колкото си искате, защото докато запълните капацитетът на диска от 1 терабайт (1000 гигабайта) със сигурност ще мине доста време. Ако се огледате по корпуса ще видите още HD уеб камера, два USB 3.0 порта, HDMI v1.4, 8 в 1 четец на мултимедийни карти и Bluetooth 3.0 модул.

Теглото на Inspiron N5110 е 2.49 килограма, което е показател за леките детайли използвани в корпуса. Това обаче не означава, че не са стабилни. Ако случайно пък получите нужда от сервис – гаранцията от 36 месеца определено ще ви е от полза.

Пълните технически характеристики и промоционалната цена може да научите от тук:
http://laptop.bg/laptops-dell-Inspiron_N5110_Swtich-dell_inspiron_n5110_DI5110BGE4I524308G15DBS3NBD

Подробно текстово ревю:
http://news.laptop.bg/%D1%80%D0%B5%D0%B2%D1%8E%D1%82%D0%B0/%D1%80%D0%B5%D0%B2%D1%8E-%D0%BD%D0%B0-dell-inspiron-n5110/

Lenovo IdeaPad Y570

Най-търсеният ноутбук на пазара в България за последните месеци няма нужда от специално представяне. Почти всеки е наясно с възможностите на IdeaPad Y570 или по-точно с липсата му на слаби места. Процесорът му е страхотно бърз – Core i7-2670QM с тактова честота от 2.2 Ghz до 3.10 Ghz (с Turbo Boost 2.0). Такава е и NVIDIA GeForce GT555M видеокартата с 1 GB GDDR5 памет.

За изключително плавния мултитаскинг се грижат 8-те гигабайта RAM, а списъкът с позитиви се допълва от двата USB 3.0 порта, 750-гигабайтовият твърд диск и JBL тонколонките, които свирят със завидно качество.

За да не пишем излишно, нужно е само да посетите пълното ни текстово ревю или просто да изгледате клипчето – и двете са достатъчно конкретни и ясни в отговорите си на въпроса “Защо IdeaPad се продава толкова добре?”…

Пълните технически характеристики и промоционалната цена може да научите от тук:
http://laptop.bg/laptops-lenovo-Ideapad_Y570-lenovo_ideapad_y570_59316657

Подробно текстово ревю:
http://news.laptop.bg/%D1%80%D0%B5%D0%B2%D1%8E%D1%82%D0%B0/%D1%80%D0%B5%D0%B2%D1%8E-%D0%BD%D0%B0-lenovo-ideapad-y570/

Dell Inspiron N5110

Ето още един Inspiron N5110. Също като по-малкия си събрат, този N5110 е снабден с огромно количество функции. Тук обаче някои от тях са на доста по-добро ниво – процесорът например е Core i7-2670QM – четириядрен модел от висок клас.

8GB RAM, NVIDIA GeForce GT525M, 750-гигабайтов твърд диск, Bluetooth 3.0 модул, два USB 3.0 порта, HD уеб камера, HDMI v1.4 и 8 в 1 четец на карти памет допълат картинката и съставят широк списък с толкова много функционалности, че едва ли някога ще използвате всяка от тях.

Най-интересното в модела е удължената му гаранция – тук тя е цели 4 години (48 месеца) и при това е от тип “Next Business Day”.

Пълните технически характеристики и промоционалната цена може да научите от тук:
http://laptop.bg/laptops-dell-Inspiron_N5110_Swtich-dell_inspiron_n5110

Подробно текстово ревю:
http://news.laptop.bg/%D1%80%D0%B5%D0%B2%D1%8E%D1%82%D0%B0/%D1%80%D0%B5%D0%B2%D1%8E-%D0%BD%D0%B0-dell-inspiron-n5110/

ASUS N53SN

Считаният от много потребители за най-добре предложение за годината, ASUS N53SN спокойно може да заяви, че поне по производителност / качество / цена, алтернатива просто няма. Корпусът му е елегантен и красив, процесорът му е мощен, видеокартата е много много добра, твърдият диск е с голям капацитет (и работи на 7200 оборота), а вградените високоговорители са дело на Bang & Olufsen ICEpower.

Заедно с батерията, лаптопът тежи 2.7 килограма, което е малко над нормалното, но ако проследите слеващите два линка ще разберете защо може да пренебрегнете това…

Пълните технически характеристики и промоционалната цена може да научите от тук:
http://laptop.bg/laptops-asus-N53-asus_n53sn_16gb_new

Подробно текстово ревю:
http://news.laptop.bg/%D1%80%D0%B5%D0%B2%D1%8E%D1%82%D0%B0/reviu-na-asus-n53s/

Dell XPS L502x

Лаптоп с цена над 2000 лв задължително трябва да обещава висока производителност, широка функционалност и дизайнерска визия. Изглежда Dell са се справили и този път, подготвяйки за пазара L502x – мощен ноутбук с алуминиев корпус и безкраен списък от възможности.

Машината работи с четириядрен Intel Core i7-2670QM, 8GB RAM, NVIDIA GeForce GT 540M видеокарта с 2GB GDDR3 собствена памет, 15.6-инчов Full High-Definition екран, Bluetooth 3.0 модул, два USB 3.0 порта, 2-мегапикселова камера, DisplayPort, HDMI, 8 в 1 четец на карти памет, creative X-Fi аудио и подсветка на клавиатурата.

Всичко това, в комбинация със здрава конструкция от качествени материали и 1-терабайтов твърд диск прави L502x едно повече от добро предложение. Единственият минус е теглото му – 2.87 килограма. Няма как обаче да не бъде такова, имайки предвид гореспоменатите данни. Важно е да споменем, че ноутбука се предлага и с 4-годишна Next Business Day гаранция.

Пълните технически характеристики и промоционалната цена може да научите от тук:
http://laptop.bg/laptops-dell-XPS_L502x-dell_xps_l502x_DXL502BGE3I726708G15D94NBD

Dell Alienware M14x

Най-добрият геймърски ноутбук – в 14-инчова версия. Кой каза, че гейминг лаптопите не могат да бъдат мобилни? M14x на Alienware ще го опровергае. Мобилната машина не само е перфектна за игри (NVIDIA GeForce GT 555M с 3GB собствена памет), но е и предостатъчно бърза за работа със сериозен софтуер (Intel Core i7-2630QM, 8GB RAM).

Екранът на малкия компютър е 14.1-инчов, но с разделителна сопосбност от 1600 х 900 или с други думи – разполага с впечатляваща детайлност. Твърдият диск е с капацитет от 750 GB и работи на 7200 оборота в минута.

Bluetooth, 2.0-мегапикселова камера, два USB 3.0 порта, 8-клетъчна батерия и още куп възможности, събрани в 1.46-килограмов мъник. Добра работа, Alienware!

Пълните технически характеристики и промоционалната цена може да научите от тук:
http://laptop.bg/laptops-dell-Alienware_M14x-dell_alienware_m14x_DELL00775

Dell XPS L702x

17-инчовият модел от линията на L502x, за който писахме малко по-горе се продава срещу доста висока цена, но това, което предлага със сигурност би заинтересувало хората, които търсят истински “премиум” Windows ноутбук. Intel Core i7-2670QM, 16GB оперативна памет и NVIDIA GeForce GT555M с 3GB собствена GDDR3 памет. Дотук слабо място няма.

17.3-инчовият екран е 3D и върви в комплект със 3D очила, а резолюцията му е 1920 x 1080 пиксела.

Твърдият диск разбира се е на 7200 оборота, USB 3.0 портовете чакат в готовност за супер бърз пренос на данни, а 2-мегапикселова камера ще предава кристално образа ви при конферентите видео разговори. Машината има и вграден телевизионен тунер, което би могло да бъде голямо удобство за вас, ако вече сте изоставили телевизора и забавленията ви от този тип протичат единствено на компютъра.

Dell XPS L702x също се продава с 4-годишна Next Business Day гаранция.

Пълните технически характеристики и промоционалната цена може да научите от тук:
http://laptop.bg/laptops-dell-XPS_L702x-dell_xps_l702x_DELL00967

Надявам се да съм бил максимално полезен за вас, а ако имате допълнителни въпроси и коментари, ще се постарая да отговоря на всички. С пожелания за дълга и безаварийна работа!

Поздрави от мен Симеон Николов и от целия екип на Laptop.bg!

Състезанието ще се разпредели по категории, а ние ще сме максимално честни и обективни към всеки един участник във тях. И така, да започваме…
.
.
.
..
.

Категория – “Бизнес и работа”

Тук трябва да отличим най-бързите ноутбуци, които съчетават мобилност (за редовното им пренасяне по време на срещите ви), висока производителност (за бързата и адекватна намеса при нужда от редакция на работата ви), дълъг живот на батерията (за да се чувствате по-спокойни, когато работите докато пътувате), здравият корпус (по същата причина) и стилният външен вид (за да изглеждате сериозно пред партньорите ви). Видеокартата не е от почти никакво значение, тъй като вие рядко играете игри, а ако го правите, то най-вероятно не става дума за Crysis или Call of Duty. Цената на машината играе роля, тъй като не искате да жертвате горепосочените позитиви, но не разполагате с огромен бюджет.

Участници:
Samsung NP300, HP ProBook 4530s, Dell Inspiron N5110, Apple MacBook Pro

Доста сериозна конкуренция, в доста голям ценови диапазон. Започваме подред…

Samsung NP300

Основната характеристика, на която Samsung залагат е качеството на продуктите им. Това определено е доста водещ аспект при изборът на бизнес лаптоп, тъй като трябва да сте наясно, че винаги може да разчитате на машината си, независимо къде се намирате. Специално NP300 може да се похвали и с много ниска цена, която със сигурност ще е особено привлекателен фактор за всеки, който търси ноутбук за работа.

Дизайнът на машината е красив, корпусът и е много здрав, а работата с компютъра е повече от удобна и приятна. Intel Core i5-2430M определено е качествен и напълно достатъчен за почти всякакъв тип работа процесор – базовата му честота е 2.4 Ghz, но при нужда от по-висока производителност се овърклоква автоматично до 3.00 гигахерца.

Като положителна черта можем да отбележим и матовия дисплей – дори при пряка слънчева светлина детайлите върху екрана се виждат ясно. Въпреки липсата на “glossy” повърхност, цветовете са ярки и контрастни. Теглото на машината е 2587 грама, което е около средното за мобилен компютър с такива размери.

При нашите тестове, батерията издържа цели 7 часа и 54 минути, с едно зареждане.

Подробно ревю на лаптоп от същата серия може да прочетете тук:
http://news.laptop.bg/%D1%80%D0%B5%D0%B2%D1%8E%D1%82%D0%B0/reviu-na-samsung-np300v5a-series-3/

Пълните технически характеристики може да откриете в онлайн магазина на Laptop.bg:
http://laptop.bg/laptops-samsung-NP300V5ZH-samsung_np300v5zs03bg_NP300V5Z_S03BG

Ето и няколко думи от продуктовия мениджър на Samsung, Георги Бонев:

HP ProBook 4530s

Сътресения, неясно бъдеще и проблеми. Тези три неща съпътстват Hewlett-Packard в последната година. Не е напълно ясно дали в бъдеще HP ще продължат да се занимават с производство на компютри, но това, което е ясно, че с уволнението на Лео Апотекер и назначаването на Мег Уитман като Изпълнителен директор, компанията върви смело напред – в правилната посока. Потребителите пък много добре познават марката и дори и без рекламни кампании, продажбите на ProBook линията вървят много добре – така, както е било винаги.

Най-доброто предложение на HP в момента е ProBook 4530s – ноутбук за бизнес, без слаби черти. Не случайно и в заключението на подробното ни ревю не сме посочили такива, а това се случва много много рядко. Добър процесор – i5-2430M (2.40 / 3.00 Ghz), 8GB оперативна памет (предостатъчно за всясакъв вид работа, поне за близките няколко години), всевъзможни екстри (HDMI, Bluetooth 3.0, ExpressCard, HD уеб камера).

Подобно на NP300, ProBook 4530s също е снабден с матов дисплей.

Цената на компютъра е изключително бюджетна, теглото му е само 2460 грама, а е редно да споменем и наличието на AMD Radeon HD 6490M видеокарта с 1GB GDDR5 собствена памет.

Подробно ревю на лаптоп от същата серия може да прочетете тук:
http://news.laptop.bg/%D1%80%D0%B5%D0%B2%D1%8E%D1%82%D0%B0/%D1%80%D0%B5%D0%B2%D1%8E-%D0%BD%D0%B0-hp-probook-4530s-%D1%81-amd-6490m-gddr5/

Пълните технически характеристики може да откриете в онлайн магазина на Laptop.bg:
http://laptop.bg/laptops-hp-ProBook_4530s-hp_probook_4530s_A1G04ES

Видеоревю:

Dell Inspiron N5110

По-скъп от горепосочените два модела, но ни е напълно ясно откъде идва разликата – процесорът на N5110 е супер мощният четириядрен Core i7-2670QM с тактова честота от 2.00 гигахерца, Turbo Boost до 3.1 Ghz и 6MB кеш от трето ниво – дори да работите с най-тежките 3D програми, 2670QM ще се справи перфектно. Също като ProBook, новият Inspiron разполага с 8GB RAM, HD камера и Bluetooth 3.0. Моделът обаче е снабден и с два USB 3.0 порта и малко по-голям твърд диск – 750GB. Дaли обаче това е достатъчно, за да определим Inspiron като по-подходящ модел за короната? Ако смятате, че не, то веднага ще добавим и уникалната 4-годишна гаранция на Dell.

Подробно ревю на лаптоп от същата серия може да прочетете тук:
http://news.laptop.bg/%D1%80%D0%B5%D0%B2%D1%8E%D1%82%D0%B0/%D1%80%D0%B5%D0%B2%D1%8E-%D0%BD%D0%B0-dell-inspiron-n5110/

Пълните технически характеристики може да откриете в онлайн магазина на Laptop.bg:
http://laptop.bg/laptops-dell-Inspiron_N5110_Swtich-dell_inspiron_n5110

Видеоревю:

Apple MacBook Pro 13”

Винаги е било странно, когато сравняваме MacBook Pro с Windows PC-та. Някои предпочитат Windows, други Mac OS, но почти всички са наясно с големите предимства на операционната система на Apple. Самият компютър пък е изключително здрав, красив и удобен – точно заради това се превръща в шаблон за почти всички останали производители.

13-инчовият размер позволява висока мобилност и ниско тегло, а висококачествените материали в корпуса придават здравина и излъчват класа. Моделът е снабден с редица функции – Thunderbolt порт за ултрабърз пренос на данни, подсветка на клавиатурата, сензор за светлина, акселерометър (ако случайно изпуснете лаптопа си, твърдия диск спира да работи, за да запази данните ви).

Почти цялата машина е изработена от едно цяло парче алуминий, който е издълбан с прецизни лазери, за да се направи място за компонентите. В нашите тестове, батерията издържа 8 часа и 20 минути. Не пропускайте да прочетете подробното ни ревю, ако все още не сте го направили, за да видите сами любовта на Apple към всеки детайл. За съжаление, цената на MacBook Pro започва от 2400 лв, което не е по джоба на всеки.

Подробно ревю на лаптоп от същата серия може да прочетете тук:
http://news.laptop.bg/%D1%80%D0%B5%D0%B2%D1%8E%D1%82%D0%B0/%D1%80%D0%B5%D0%B2%D1%8E-%D0%BD%D0%B0-apple-macbook-pro-13%E2%80%9D-early-2011/

Пълните технически характеристики може да откриете в онлайн магазина на Laptop.bg:
http://laptop.bg/laptops-apple-MacBook_Pro_13-apple_macbook_pro_mc700zh_duplicate

Видеоревю:

Финал

Тук трябва да отличим два модела и ще го направим по най-бързия начин. Всичките четири компютъра са страхотни – тези които ни харесаха най-много, обобщавайки всички предимства са HP ProBook 4530s и Dell Inspiron N5110.

Inspiron притежава USB 3.0, а ProBook – ExpressCard. Inspiron има твърд диск с малко по-голям капацитет, а ProBook – по-добра видеокарта. N5110 има изключителен процесор, а 4530s – матов дисплей и доста по-ниска цена. Голям плюс за Inspiron са 4-те години международна гаранция, но срещу доплащане от само 39 лева, може да получите 4530s с 2 години, което отново не е малък период.

Изборът свеждаме до това, кой лаптоп ни е направил по-добро впечатление, а това е…HP ProBook 4530s. Макар разликата да е съвсем малка, удобството при работа и по-голямо и външният му вид е по-добър.

Категория – “Игри”

Това ще е най-скучната категория, тъй като състезанието ще е сведено до абсолютния минимум. Единственият лаптоп, който ни впечатли истински със страхотното си съотношение производителност/цена е Lenovo IdeaPad Y570.

Срещу цена тип “за основния поток от потребители”, получавате уникален ноутбук, който може да бъде използван не само за игри, ами за абсолютно всичко, което се сетите. Супер бързия Intel Core i7-2670QM ще е винаги с вас, когато имате нужда от производителност. 8GB RAM ще ви предоставят безкраен мултитаскинг. NVIDIA GeForce GT 555M с 1GB GDDR5 ще ви даде всички детайли, от които имате нужда, дори и в най-новите и най-тежки игри.

Звукът на машината идва от вградените JBL тонколонки и без излишна скромност е…чудесен. Батерията издържа близо 6 часа, а Crysis 2 с максимални детайли работи със средно 35.955 кадъра в секунда. Коментарът натам е излишен.

Слагаме короната върху екрана на Lenovo IdeaPad Y570 без да се замисляме въобще – победителят беше ясен отдавна.

Подробно ревю на лаптоп от същата серия може да прочетете тук:
http://news.laptop.bg/%D1%80%D0%B5%D0%B2%D1%8E%D1%82%D0%B0/%D1%80%D0%B5%D0%B2%D1%8E-%D0%BD%D0%B0-lenovo-ideapad-y570/#%D0%91%D0%B0%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%B8%D1%8F

Пълните технически характеристики може да откриете в онлайн магазина на Laptop.bg:
http://laptop.bg/laptops-lenovo-Ideapad_Y570-lenovo_ideapad_y570_59316657

Видео:

Категория – “Ултрабук”

За да “пробие” лаптоп в тази категория му е нужна максимална мобилност и добър дизайн. Към момента предложенията не са много, но са повече от качествени.

Участници:
Acer Aspire S3, ASUS ZENBOOK

Въпреки, че бизнесът с ултарбукове е сравнително нов, битка и тук ще има. Участниците са двама – Acer Aspire S3 и ASUS ZENBOOK. Бихме включили и Apple MacBook Air – еталонът на ултрабуковете, но цената му в България е над 2500 лева, а това е прекалено много за повечето потребители тук.

Acer Aspire S3

Acer бяха едни от първите, които успяха да предложат истинско PC на пазара, което може да се счете като, ултрабук – така, както Intel са напарвили заданието и условията, стоящи зад този термин. Цената му в момента е 1599 лева, а срещу тях може да получите ноутбук, тежащ едва 1.4 килограма и с дебелина от 17.5 милиметра.

Процесорът му е Intel Core i5-2467M на 1.6 гигахерца с Turbo Boost до 2.3 Ghz и 3MB кеш. Съвсем не е учудващо, че той може да се справи добре с повечето задачи, които ще му зададете, дори те да включват и работа със софтуер от типа на Adobe Photoshop. Четирите гигабайта RAM са напълно достатъчни за това, а нашите тестове показват 3 часа работа на с едно зареждане на батерията.

Подробно ревю на лаптоп от същата серия може да прочетете тук:
http://news.laptop.bg/%d1%80%d0%b5%d0%b2%d1%8e%d1%82%d0%b0/reviu-na-aser-aspire/

Пълните технически характеристики може да откриете в онлайн магазина на Laptop.bg:
http://ultrabook.bg/ultrabooks-acer-Aspire_S3-acer_aspire_s3_LX_RSF02_109

Видео:

ASUS ZENBOOK

Не случайно ASUS са избрали “дзен” като наименование на новата си машина. Тайванците наистина се стремят към съвършенството и спокойно можем да признаем, че това е компютърът, от който най-трудно успяхме да отделим очи след като зъвършихме ревюто му. Уникалният дизайн и неповторимото излъчване са двете неща, които не могат да се опишат с технически характеристики, но могат да се почувстват при срещата със ZENBOOK.

Все пак, процесорът на компютъра е Intel Core i5-2557M (1.70 Ghz / 2.70 Ghz), оперативната памет е 4GB, а за дисковото пространство се грижи 128-гигабайтов SATA III Solid State Drive с невероятна скорост. Машината е дебела само 9 милиметра, при това в най-дебелата си част. Теглото и е 1408 грама с батерията, а в корпуса е намерено място за USB 2.0 порт, USB 3.0 порт, microHDMI, miniVGA, жак за микрофон и слушалки, уеб камера и слот за мултимедийни карти.

Нашите тестове показаха над 6 часа издръжливост на батерията с едно зареждане.

Подробно ревю на лаптоп от същата серия може да прочетете тук:
http://news.laptop.bg/%D1%80%D0%B5%D0%B2%D1%8E%D1%82%D0%B0/reviu-na-asus-zenbook-ux31/#%D0%91%D0%B0%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%B8%D1%8F

Пълните технически характеристики може да откриете в онлайн магазина на Laptop.bg:
http://laptop.bg/laptops-asus-ZenBook_UX31E-asus_zenbook

Видео:

Финал

Въпреки, че е доста по-скъп от конкурента си, победителят в категория “ултрабук” е ASUS ZENBOOK. Той е двойно по-тънък от Aspire S3, а невероятната хармония и излъчване, които виждаме в него напълно си заслужават парите. Не липсват и редица предимства в техническо отношение – докато твърдият диск на Aspire чете с 58 MB/секунда, Solid State Drive-ът на ZENBOOK го прави с 424MB/сек. Процесорът на ZENBOOK е по-добър, дебелината е по-малка, а батерията издържа повече. Комплектът на ZENBOOK включва и доста аксесоари, които също вляят на избора ни. Събирайки всички тези предимства, без съмнение отбелязваме, че разликата в цената от 500 лева си заслужава.

Категория – “Лаптоп за всичко”

Състезателите в тази категория трябва да могат да се справят перфектно с всичко – мултимедия, игри и тежък софтуер. Цената им трябва да е обратно пропорционална на качеството, а с последното компромиси тук не можем да правим.

Участници:
Samsung RF511, ASUS K53SV, ASUS N53SN

Samsung RF511

RF511 на Samsung е 15.6-инчов ноутбук, който чудесно комбинира елегантен външен вид, здрав корпус, висока производителност и напълно приемлива цена. Процесорът му е добре познатият ни четириядрен Core i7-2670QM на Intel – изключитено мощен, оперативната памет е 6GB, а видеокартата – NVIDIA GeForce GT540M с 2GB DDR3 собствена памет.

Машината разполага още със 750-гигабайтов твърд диск, Bluetooth модул, два USB 3.0 порта, 4 в 1 четец на мултимедийни карти или накратко – всичко, с което би трябвало да разполага един съвременен лаптоп.

Компютърът се продава с предварително инсталирана Windows 7 Home Premium операционна система.

Подробно ревю на лаптоп от същата серия може да прочетете тук:
http://news.laptop.bg/%D1%80%D0%B5%D0%B2%D1%8E%D1%82%D0%B0/reviu-na-samsung-rf511-s-core-i7-2670qm/

Пълните технически характеристики може да откриете в онлайн магазина на Laptop.bg:
http://laptop.bg/laptops-samsung-RF511-samsung_nprf511_NPRF511_S02BG

ASUS K53SV

В края на настоящата година ASUS представиха няколко уникални модела от почти всеки клас. Най-изгодния от тях обаче определено е K53SV – тази машина просто не може да бъде изплашена нито с тежки програми (Intel Core i7-2670QM), нито с детайлни игри (NVIDIA GeForce GT 540M). За мултимедия също е перфектна – вградените тонколонки са на Altec Lansing, а екранът е със живи и ярки цветове.

Дисковото пространство е 750GB, така че ще срещнете големи трудности при запълването му, а само срещу доплащане от 50 лева, може да получите конфигурация с 8GB оперативна памет.

Теглото на лаптопа е 2661 грама, заедно с 6-клетъчната батерия, която 4 часа и 44 минути, според нашите тестове.

Подробно ревю на лаптоп от същата серия може да прочетете тук:
http://news.laptop.bg/%D1%80%D0%B5%D0%B2%D1%8E%D1%82%D0%B0/reviu-na-asus-k53s-s-8gb-ram-i-core-i7/#%D0%91%D0%B0%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%B8%D1%8F

Пълните технически характеристики може да откриете в онлайн магазина на Laptop.bg:
http://laptop.bg/laptops-asus-K53-asus_k53sv_sx545d

ASUS N53SN

N53 е един от най-дългоочакваните модели на ASUS и определено има защо. Ноутбукът потресе всички както с дизайна си, така и с техническите си характеристики.

N53SN разполага с четириядрен Intel Core i7-2670QM на 2.20 Ghz (3.10 Ghz с Turbo Boost), 16GB оперативна памет на 1333 Mhz, NVIDIA GeForce GT 550M с 2 GB DDR3 собствена памет и 750-гигабайтов твърд диск, работещ на 7200 оборота в минута.

Машината е снабдена с USB 3.0 порт (освен стандартните 2.0 портове), 2.0-мегапикселова камера, HDMI и Bang & Olufsen ICEpower тонколонки с повече от страхотен звук.

Корпусът на компютъра е масивен и здрав, като покритието му е от алуминии. Дизайнът се отличава сред останалите както с приятните си извивки, така и с удобството при използване.

Екранът на N53SN работи с Full High-Definition разделителна способност от 1920 х 1080 пиксела и въпреки, че е матов, предлага страхотни цветове и яркост.

Подробно ревю на лаптоп от същата серия може да прочетете тук:
http://news.laptop.bg/%D1%80%D0%B5%D0%B2%D1%8E%D1%82%D0%B0/reviu-na-asus-n53s/

Пълните технически характеристики може да откриете в онлайн магазина на Laptop.bg:
http://laptop.bg/laptops-asus-N53-asus_n53sn_16gb_new

Видео:

Финал:

Цената на Samsung RF511 е малко по-висока, но причината за това е страхотното качество, което корейците ни предлагат. В случая обаче същото важи и за двата модела на ASUS. K53SV е повече от чудесен ноутбук, а за цената си просто няма алтернатива. Ако разширим обаче още малко кръгозора си, не е възможно да не предоставим отличието на ASUS N53SN – уникален модел, без недостатъци в нито един компонент. Благодарим на ASUS за невероятната работа през тази година – напълно заслужено моделите им спечелиха първи места в две от четирите ни категории.

Надявам се да съм бил максимално полезен за вас, а ако имате допълнителни въпроси и коментари, ще се постарая да отговоря на всички. С пожелания за дълга и безаварийна работа!

Поздрави от мен Симеон Николов и от целия екип на Laptop.bg!

“Три ябълки промениха света – първата е тази, която Ева е изяла, втората е тази, която е паднала на главата на Исак Нютон, а третата е тази, която Стив Джобс създаде”.
.

Началото

Стивън Пол Джобс е роден на 24 септември 1955 година в Лос Алтос, Калифорния. Биологичните му родители до скоро остават неясни дори и за него – истинската му майка се казва Джоан Симпсън, а истинският му баща – Абдулфатах Джон Джандали е сирийски мюсюлманин. Още като съвсем малък те го оставят в приют за осиновяване с условието новите родители да са завършили колеж. Семейство на адвокат решава да осинови Стив, но в последния момент се отказват от него, като променят мнението си – искат дъщеря. (На снимката – биологичните родители на Стив)

В списъка с чакащите обаче стоят имената на Пол и Клара Джобс и по средата на ноща телефонът им звъни – “Имаме едно момченце, желаете ли го?” Без никакво замисляне те се съгласяват, но се оказва, че истинската майка не иска да го остави на тях, тъй като са обикновени работници и не са завършили колеж. Няколко месеца по-късно обаче склоняват, а новите родители пък обещават, че когато порасне Стиви ще учи в университет. (На снимката – Стив Джобс с осиновилият го баща – Пол Джобс)

За да удържат на обещанието си, когато Стиви става на 17, Пол и Клара се лишават от почти всичко, за да успяват да плащат таксите на Станфордския университет, който Стив избира, въпреки, че е сравнително скъп.

Не след дълго обаче Стив Джобс решава да прекъсне следването си, тъй като не желае родителите му да влагат всичко, което имат в такси на университета, без самият Стив да знае точно какво иска. Спира да ходи на неговите лекции и започва да ходи на тези, които всъщност са му интересни. Почва да посещава лекциите по калиграфия, като за да се изхранва събира празни бутилки и ги връща на магазините, където му дават по 5 цента за всеки брой.

В Atari

През 1975 година Стив е нает от Atari като техник. Той е имал задачата да оптимизира играта Breakout (с топчето и тухличките) като е щял да получи 750 долара плюс 100 долара бонус за всеки премахнат чип от крайния дизайн на играта. Джобс пък дава задачата на Стив Уозняк, един от най-добрите му приятели, като му плаща само половината пари – 375 долара. Уозняк се справя страхотно, а Atari дават 5000 долара бонус, но Джобс ги задържа за себе си.

Роднини и семеен живот

В младините си Джобс става голям фен на Бийтълс. Освен че харесва музиката им, Джобс отбелязва, че това е и най-добрият бизнес модел – четири момчета, които струват толкова много, защото са заедно. Боб Дилън е другия изпълнител, който впечатлява Джобс, като се стига до там, че Стиви започва връзка с кънтри изпълнителка – Джоан, която тогава е 41-годишна. Джобс е бил и с друга по-възрастна от него жена – Даян Кийтън, актриса от “Кръстникът”. През 1978 година дори му се ражда дъщеря, но от художничка – Крис Ан Бренан. Джобс обаче отказва да признае, че той е бащата, но кръщава на нея най-добрия си компютър – Apple Lisa.

Сега Лиза е журналист и има публикации във списание “Vogue”. В последните си дни на този свят Стив се сдобрява с нея и я признава за своя дъщеря. (На снимката – Лиза Бренан-Джобс)

Стив Джобс се запознава със сестра си, Мона Джандали (известна художничка) си съвсем неочаквано – когато той бил на 27 години, тя го поканила на премиерата на книгата и, където му разкрила, че е негова сестра. Чрез нея той научава подробности за себе си, сприятеляват се и започват да се виждат често.

„Ние сме семейство. Тя е един от най-добрите приятели на света. Обаждам й се и говорим през два дни.” (На снимакта – Стив Джобс и сестра му)

Мона се омъжва за сценариста на анимационното предаване “Семейство Симпсън” (на нея е кръстена майката на Хоумър), а по-късно (през 1991 година) Стиви също създава семейство, заедно с Лорийн Паулъл.

Интересен е един от първите им мигове заедно, заради който Стив пропуска много важна бизнес среща:

„Бях на паркинга, с ключовете в ръце и си мислех „Дали ако това беше последният ми ден на земята, щях да го прекарам в бизнес среща или с тази жена“ Претичах през паркинга и я попитах дали иска да вечеря с мен. Тя каза „Да“, тръгнахме към града и от тогава сме заедно“.

Стиви бързо се влюбва в Лорийн, като още същата вечер, когато я среща се обажда на сестра си – “Има една красива жена, тя наистина е умна, има куче и ще се оженя за нея.”

Стиви има три деца от Лорийн, които в момента живеят заедно с майка си в къща в Пало Алто, Калифорния. В хола си Стив е поставил мотор BMW. Бащата на Стив Джобс е бил авто монтьор и именно от него идва любовта на Стиви към автомобилите и най-вече към немските инженери. През годините Джобс е карал Porsche, BMW и Mercedes. Последната му кола няма номера, а вместо тях – баркод. Никой обаче не му е правил проблем.

Когато Стив си хареса нещо, остава изключително лоялен. Това си проличава най-ярко от облеклото, което винаги носеше – Черно поло на St. Croix, сини дънки Levi’s и New Balance 991. “Въобще не ми пука как изглеждам” е цензурираната версия на заявлението, което Стиви споделил приятелите си, когато му казали, че отива на официална вечеря със скъсани дънки.

След като е възвърнал компанията си и прекарва дните си щастливо със семейството си, всичко в живота на Джобс изглежда перфектно…и точно тогава се разболява. Сестрата на Джобс разказва подробно всички лични случки след трансплантацията на черния му дроб и в последните му мигове.

“Това, което ме впечатли и което научих от болестта му, беше колко много беше останало, след като толкова много му беше отнето.

Спомням си как брат ми се учеше да ходи отново със стол. След присаждането на черен дроб той се изправяше веднъж дневно на крака, които ми изглеждаха твърде кльощави, за да го издържат, с ръце, стискащи облегалката пред него. После буташе стола по коридора на болницата в Мемфис, в края му сядаше за кратка почивка, обръщаше се, ставаше и тръгваше отново. Броеше крачките си и всеки ден добавяше още няколко.

Лорийн коленичеше и го гледаше в очите.

‘Можеш да го направиш, Стив.’ Очите му се разширяваха и той стисваше устни.

Опитваше се. Винаги, винаги се опитваше и винаги с любов. Той беше изключително емоционален човек.

Интубиран и неспособен да ходи, той поиска бележник и скицираше в болничното легло периферни устройства за iPad. Рисуваше дизайна на нови монитори и рентгеново оборудване. Направи проект как да се промени болничното отделение. И всеки път когато жена му влизаше в стаята, усмивката се връщаше на лицето му.”

Последните мигове

В разказа си, Мона Симпсън сподели дори какво се е случило точно когато Стив ги е напускал:

„Във вторник сутринта ми позвъни бързо да дойда в Пало Алто. Гласът му беше топъл, обичлив, но в същото време като на човек, чийто багаж вече е в колата и вече поема на път, макар че съжалява, дълбоко съжалява, че трябва да ни напусне.

Започна да се сбогува с мен и аз го спрях: Чакай. Идвам. В такси съм на летището. Ще пристигна.“

„Казвам ти го сега, защото се страхувам, че няма да успееш навреме, сладуранке“, отвърна той.

Преди да отпътува, той погледна сестра си Пати, после много дълго децата си, после Лорийн – партньорът в живота му, и накрая – над главите им.

Последните му думи бяха:

О, уау! О, уау! О, уау!”

Плановете на Стив Джобс за бъдещето

Със смърта си, Стив Джобс оставя изключително детайлен и точен план за бъдещето на компанията през следващите 4 години. Част от плана е обявен официално от него още приживе, за друга част са наясно само членовете на борда на директорите и “големите лица” в Apple.

Една от официално представените части е новата “Mothership” база, заемаща 150 акра земя. Тя ще бъде построена през 2012 година, а в дйствие ще бъде пусната през 2015 г. В двора и ще растат над 7000 дървета, а паркингите ще бъдат изцяло под земната повърхност. За построяването на плана за сградата, която изглежда като футуристично обновление на Пентагона са използвани всички дизайнерски и инженерни умения, придобити при конструирането на култовите Apple Store магазини по цял свят. Външните стени ще са изградени от огромни блокове огънато стъкло. За съжаление Стиви няма да успее да види сбъдната една от мечтите си, свързани с Apple или поне няма да го направи от този свят.

Вдъхновяващи речи

Всяка презентация в събитията на Apple беше не просто представяне на новите продукти. Тя беше пример за това как трябва да работи една компания, как трябва да се държи един лидер и как човек може да тръгне от нищото и да достигне до върха на мечтите си. По-долу може да обърнете внимание на няколко вдъхновяващи речи на Стив Джобс.

Речта на Стиви в Станфорд:

Стив Джобс представя Apple Macintosh:

Стив Джобс представя първия iPhone:

Мислете различно (диктувана олично от Стив Джобс):

Цитати на Стив Джобс

“Това не е начинът, по който мислим за дизайна. Дизайнът не означава как изглежда нещо, а как работи.” – New York Times

“Времето ви е ограничено, така че не го губете, живейки като някой друг. Не попадайте в капана на догмите, които са да живеете с резултатите от мисленето на други хора. Не позволявайте мнението на другите да заглуши вътрешния ви глас. Имайте куража да следвате сърцето и интуицията си. Те по някакъв начин знаят какъв наистина искате да бъдете. Всичко друго е второстепенно.” – Част от речта на Стив пред Станфорд

“Иновацията различава лидера от последователя”

“Някои хора казват ‘Човече, ако Стив Джобс го прегази автобус, Apple ще го закъсат’. Е…мисля, че няма да е парти, но има наистина способни хора в Apple. Моята работа е да направя целият изпълнителен тим достатъчно добър, за да може всеки един от тях да бъде наследник, така че точно това и се опитвам да направя” – CNNMoney

“Почти всичко – всички очаквания, цялага гордост, целият страх и притеснение от провала…всичко това бледнее пред лицето на смъртта, оставяйки само това, което наистина е важно. Да помниш, че ще умреш е най-добрият начин да избегнеш капана на това, да мислиш, че имаш нещо за губене. Вече си беззащитен – няма причина да не следваш сърцето си” – Част от речта на Стив пред Станфорд

“Компютърът е най-забележителното нещо, което сме създавали някога. Той е еквивалент на велосипед за умовете ни.”

“Много е трудно да създадеш продукти за конкретни аудитории. В повечето случаи хората не знаят какво искат, докато не им го покажеш” – Businessweek, 1998

“Бих дал всичко, което имам и което някога съм имал, ако можех да прекарам един следобяд със Сократ”

„Преди време мечтаехме за тези неща. Сега ги създадохме. Велико е.”

„Така отидохме в Atari и казахме „Хей, имаме това невероятно нещо, дори създадено с някои от вашите части, какво мислите за това да ни спонсорирате? Или ще ви го дадем. Просто искаме да го правим. Платете ни заплати и ще дойдем да работим за вас.“ Те казаха „Не”. След това отидохме в Hewlett-Packard и те казаха „Хей, нямаме нужда от вас. Вие дори още не сте завършили колеж.”

„Не можеш просто да питаш потребителите какво искат и да опитваш да им го даваш. До времето, в което ще си го създал, те ще искат нещо ново.” – списание Inc.

“Искам да поставя звънец на вселената”

“Имах 1 милион долара, когато бях на 23, над 10 милиона, когато бях на 24 и над 100 милиона, когато бях на 25. Това обаче никогане е било важно, защото никога не са ме интересували парите.”

“Единственият проблем на Microsoft е, че те просто нямат вкус. Нямат абсолютно никакъв вкус. Съвсем не преувеличавам – те не мислят оригинални идеи и продуктите им нямат никаква култура.”

“Искаш да прекараш остатъка от живота си, продавайки вода със захар или искаш да получиш шанс да промениш света?” – Стив Джобс към Джон Скъли от Coca Cola, в последствие изпълнителен директор на Apple

Благодаря на всички, които отделиха време за да прочетат тази статия. Поздрави от мен Симеон Николов и от целия екип на Laptop.bg!

Да работиш в компания, която има непрестанен досег с мобилните компютърни технологии си има своите предимства и недостатъци. Един от тях напоследък ме мъчи, носейки ми натрапчивия привкус на връщане назад във времето, на удивление към човешкия компютърен гений, който обаче често остава недоразбран и недооценен.  След като редица компании днес се надпреварват да обявяват какво предстои да покажат през последните месеци в т.н. „ултрабук“ жанр, аз поглеждам назад с интерес и възхита от това, което беше направено вчера, но потънало в незаслужена забрава. Разглеждайки архива със скромното ни творчество заедно с някои youtube рекламни клипове отпреди няколко години, се чудя дали някои модели преносими компютри не ми показват онова, което предстои да видим утре. Вижте някои от тях…

DELL VOSTRO V13

Този лаптоп на DELL беше анонсиран някъде в края на 2009г. като ултра мобилна машина, предлагаща уникално компактен дизайн, лекота и стил. Нисковолтажните процесори вече бяха налични в него, а за капак той не се предлагаше със скъпо SSD „сторидж“ устройство, а със стандартен твърд диск, достигащ 500GB. Приблизително по това време на пазара се появи и далеч по-усъвършенстваната и щадяща процесорите операционна система Windows 7. Нека обаче не забравяме, че мобилните процесори на Intel от ULV (Ultra Low Voltage) поколението още тогава бяха предизвиквани да се справят с костеливата Vista и доста успешно се справяха с поставената задача.  Автономната работа на машината пък с едно зареждане надхвърляше 4 часа  катомаксимум. Да, може би не е особено впечатляващо постижение в сравнение с новите ултра мобилни машини, но не забравяйте факта, че SSD технологията не присъстваше при Vostro V13. И днес този модел се предлага на потребителите на мобилни компютри, макар и под по-различно име, но пък на цена, която много ултрабук модели предстои да достигнат много след появата си на бял свят.

Ето и пример за модел и цена.

Тънък, лек и удобен -  не ви ли звучи като съкратено определение за ултрабук? Да, не е онази свръхтънка и лека играчка, която предстои да срещнем съвсем скоро, сходствата са удивително много

TOSHIBA PORTEGE R500

Portege винаги е била свръхмобилната серия Toshiba, осигуряваща достатъчно мобилност и гъвкавост на собствениците си. Когато за пръв път видях Toshiba Portege R500 не може да повярвам колко малък и лек лаптоп може да притежава DVD записвачка. Да, това беше 12.1-инчов модел, тежащ 1,5 килограма, който криеше още куп други иновации в себе си – „Двулицева“ дънна платка, която позволяваше компонентите ѝ да са разположени от двете страни на платката, оставяща достатъчно място за DVD записвачка и стандартен твърд диск в корпуса. За по-претенциозните обаче се предлагаше и SSD устройство. Лаптопът предложи пълна фукнционалност и от портове, които осигуряват достатъчно свързаност на пътуващия човек.  В добавка 12-инчовият дисплей беше изключително тънък и предлагаше уникална по рода си матрица, която позволяваше светодиодната подсветка да бъде изключена, когато лаптопът се използва на открито, а директната слънчева светлина да премине през предния слой, да рефлектира в задната част на дисплея и да се върне обратно под формата на „натурална“ подсветка. Така се цели едновременно икономия на батерията и по-добър образ при работа на открито, позволявайки ви да работите до над 5-6 часа с едно зареждане на батерията. За капак, при представянето на модела симпатичен азиатец се разхожда върху напълно гъвкавия дисплей, без да увреди лаптопа или качеството на картината. Звучи революционно, а? Е, случва се някъде през 2008г – доста далечно време за динамично развиващият се компютърен бранш.

Днес наследници на модела все още се намират на пазара за мобилни компютри (кликни върху линка за пример).

Някой от вас виждал ли е ноутбук с 11-инчов екран и оптично устройство? Може би си спомняте изпратения в забвение модел на Sony Vaio – TT . Моделите от серията бяха още по-дръзки, предлагайки дори и Blu-ray четец/записвачка. Сега са далеч от полезрението на потребителите и съвсем нормално – цените на тези лаптопи (ако са налични) бият на очи от километри (за справка кликни върху линка) .

Коментрите около него оставям на вас.

Apple MacBook Air

За този лаптоп колкото и да пишем, сигурно ще е малко. Първите новини около него и очакваните му технически характеристики се появиха на бял свят в началото на 2008г. Тези от вас, които си спомнят първите му стъпки сред потребителите вероятно не са забравили колко бързо той беше заклеймен едва ли не като дяволско изчадие, съблазняващо с неимоверно тънкия си корпус и дълъг живот на батерията, но отнемащо ти комфорта на оптичното устройство (което така или иначе отдавна бяхме спрели да използваме, но сантимента към него беше все още налице), даващо ти само един USB порт и превръщаше използването на кабелна мрежова връзка възможно единствено с допълнителен адаптер. Несъмнено най-новият за времето си MacBook даваше повод за критика и то най-вече по отношение на USB портовете струва ми се. Важното обаче беше друго – той постави идеите за мобилност, лекота и стил далеч над зададените вече стандарти.

По думите на конкурентите и множество противници на компанията, лаптопът беше тотален провал, но всъщност беше масово копиран след това от останалите производители. Моделите с ниско тегло, тъкък корпус и липса на оптично устройство наизскачаха навсякъде около нас Подобни примери можем да намерим поне сред още няколко компании. Трудът на MSI, Acer и Asus в това отношение също не бива да бъде пропускан.

Сега досещате ли се защо повече от половината компании на пазара имат готови ако не модели, то поне прототипи? Просто повечето компании имат изградено „now how“ в „ultra mobile“ класа на преносимите компютри. Разбира се, с по-горните редове не искам да кажа, че ултрабуците са обречени, а напротив. Дори смятам, че самата концепция за подобни машини беше изпреварила времето си и някак недооцнеихме това, което ни предложи. Усъмнихме се в производителността на ниско волтажните процесори, неосъзнахме преимуществата на SSD устройствата и трогателно ронехме сълзи по оптичните устройства, които така или иначе ползвахме по веднъж през 2-3 месеца. Помислете си само… Ако мобилните компютри с SSD устройства бяха претърпели бум още преди 2-3 години… цената им може би щеше да е наполовина по-ниска. Та ние вече разполагаме с операционна система, която е изцяло online базитана (незапознатите веднага да въведат думите „chrome OS“ или „chromebook“ в произволна търсачка и да четат). Опитайте се да си представите на какви технологии в мобилните устройства бихме могли да се радваме днес, ако преди колосалните за дигиталната епоха 2-3 години се  бяхме насочили в тази посока. Колко ли щяха да са се разрастнали мобилните интернет мрежи, какви ли биха били цените им? Фантазията на компютърните инженери никога не спи и не си почива. Съзнанието на храбреци като Стив Джобс, Лари Пейдж и Сергей Брин е винаги готово да ни отведе далеч в бъдещето, където поредния епизод от Star Trek не изглежда толкова футуристичен, а съвсем в границите на обозримия човешки живот.  Аз лично предпочитам да ги наричам смелчаци, а не с плоското „визионери“, което се превърна в банално клише. Тях и всички онези, които имат смелостта на създават и налагат софтуерни или хардуерни продукти, идващи дълбоко от умовете и душите им, а не свалени от рекламните билбордове на конкурентите. Всички онези, които имат дързоста да се впуснат в приключението напук на рекламните и маркетингови „трендове“ и упорството на невникващото мнозинство. Защото струва ми се по-важно е да твориш бъдещето, отколкото да го предсказваш.

Оставям ви с надеждата, че думите ми ще провокират някои размисли и с надеждата, че ще се радваме заедно на следващия дигитален хит, който няма да бъде продиктуван от маркетинговите „гуру-та“ и последните модни тенденции, а от истинското и плодотворно отношение между инженерния гений и потребителската нужда, както и далеч по-дълбоко разбиране за това от какво действително се нуждаем и какво ще направи работата ни по-ползотворна и живота ни по-лесен.

Добре е да се знае, че макар и да предлагат все по-огромен капацитет (вече има 2.5-инчови хардове с вместимост от 1 терабайт), твърдите дискове са компонентите, които забавят най-много работата на компютърните системи (или както се наричат на по-компютърен език “bottleneck”), що се отнася до скорост на зареждане.

Кратко сравнение

Предимството на твърдите дискове срещу SSD-тата са само в ценово изражение, тъй като ако направим една съпоставка, във всеки друг аспект, Solid State Drive победжава категорично.

• И двата компонента са с еднакви размери и използват стандартни интерфейси.

• SSD дисковете нямат движещи се части, което ги прави много по-издръжливи на удари и вибрации – когато един твърд диск работи, той не трябва да се движи, защото това може да му навреди.

• Тъй като използват флаш памет, SSD-тата консумират много по-малко ток, което съответно пести батерията, макар и в почти незабележими граници.

• Тъй като както вече споменахме в SSD нищо не се движи, те не издават никакъв шум при работа. Познато ли ви е дразнещото чегъртане, когато зареждате нещо? В SSD то липсва.

• Технологията на SSD-тата позволява почти нулев “Access Time”.

• В повечето случаи SSD-тата са значително по-леки от твърдите дискове. Това пък е важно при мобилните компютри, които са много по-удобни за пренасяне, когато теглото им е по-ниско.

• Към момента на писането на тази статия, 1-терабайтов твърд диск струва точно колкото 60-гигабайтово SATA III SSD (около 210-220 лв с ДДС).

Технически спецификации

Тестова конфигурация

За да разберем разликата между двата диска в реални приложения трябва да изберем машина, която да подложим на тестове с различните компоненти. За целта решихме да използваме последния модел Apple MacBook Pro със следните технически характеристики:

Процесор:
Intel Core i5-2415M – 2.30 Ghz, 3MB Cache
Оперативна памет:
4GB (2x 2048MB) – 1333 Mhz
Видеокарта:
Intel HD 3000 Graphics
Тегло:
2.04 / 2.01 килограма (HDD / SSD)
.

Инсталация на Solid State Drive

Тук ще опишем в няколко кратки стъпки как протича разглобяването и инсталацията на тестовия Solid State Drive в ноутбукът. Това, което ще ви е нужно е Phillips #00 отверка, T6 Torx отверка и обикновена кредитна / дебитна карта или тънка пластина със същите характеристики. Хубаво ще е и да имате няколко чашки или удобни кутиики, в които да може да поставяте винтчетата от корпуса.

• Използвани са някои снимки от iFixit.
• Ако не сте сигурни, че искате да разглобявате компютъра си, не го правете – възможно е да му нанесете непоправими повреди.
• Всички стъпки се изпълняват без особен натиск, ако някъде ви се наложи да използвате сила, значи грешите някъде.
• Преди да прибегнете до инсталация на SSD-то, би било удачно да си подготвите диск или USB памет с операционна система, която да са качите в последствие. Също така, съхранете ценните си данни на друг твърд диск (може да копирате цели дялове с програми от типа на Carbon Copy Cloner).

1. Обърнете компютъра и свалете 10-те винта. Тези с червеният кръг са 14.4-милиметрови, тези с оранжевият са 3.5-милиметрови, а жълтите са по-специфични 3.5-милиметрови, като се развиват със същата отверка.

2. Премахнете внимателно капака, като го повдигнете от задната страна (при въздухоотводите).

3. Използвайте банковата карта, за да изключите конектора на батерията – така ще се подсигурите, че компютъра няма да се включи докато работите. За да го повдигнете внимателно, трябва да го правите на малки стъпки, последователно от лявата и дясната страна. Отдръпнете го лекичко, така че да не се върне сам. Внимавайте да не нараните кабелчетата му.

4. Отвийте двата Philips винта и премахнете пластината, върху която са задържани (не се отделят от нея).

5. Използвайте “дърпача” на твърдия диск, за да го повдигнете от мястото му, НО преди да го извадите отделете кабела му.

6. Свалете четирите T6 Torx винта от двете страни на твърдия диск и ги завийте върху SSD-то.

7. Поставете SSD-то на същото място и направете всички горепосочени точки, в обратен ред, за да сглобите машината си.

Инсталация на операционната система и бенчмаркове

Няма да мине много време преди SSD-то да ви впечатли за пръв път. Всъщност това ще се случи още при инсталацията на операционната система… В нашия случай инсталаторът на OS X Lion предвиди, че процесът по инсталирането ще отнеме 33 минути. След 8 минути, когато инсталацията вече беше завършила, а ние вече правихме регионалните си настройки, осъзнахме, че скоростта на компонента е дори доста над това, което сме очаквали първоначално.

Това ни накара да проверим каква точно е скоростта на OCZ Agility 3, а за целта използвахме Aja System Test. Резултатът е зашеметяващ – 490.0 мегабайта в секунда скорост на последователно писане и 496.1 мегабайта в секунда скорост на последователно четене. Всъщност скоростта на запис е по-висока дори и от официалните данни, които за този диск сочат максимум 475 МВ/s.

Направихме и едно сравнение между времето за стартиране на OS X Lion с твърдия диск и с SSD-то. В графиката отдолу може да видите разликата (в секунди):

Стартиране на iTunes

Най-неприятният недостатък на iTunes (а може би и единствения сериозен) е бавното време за стартиране. Ако досега сте работили със софтуер с “теглото” на Winamp и сега преминавате към iTunes, това определено ще ви дразни всеки път, когато ви се слуша музика. С Hitachi-твърдия диск трябваше да изчакаме 7-8 подскока на иконката, за да си пуснем някоя песен…с SSD-то са ни необходими не повече от 0.6 секунди.

Стартиране на iWork Pages

Нещо, което се налага на мнохо хора ежедневно е писането на документи. За тази цел тествахме текстовият редактор от iWork пакета – Pages, който е алтернатива на Microsoft Word.

Стартиране на Photoshop

Голяма разлика тук няма, програмата се стартира почти еднакво бързо и с двата компонента.

Photoshop benchmark

За да тестваме каква е разликата във производителността при Photoshop, използвахме Retouch Artists бенчмарка с Photoshop CS5. Оказва се, че той се ръководи главно от RAM паметта и скоростта на процесора, а ъпгрейд на диска не е от особено значение. Да, при големите файлове зареждането е много по-бръзо, диалоговите прозорци, които по принцип изскачат бавничко сега също са по-бързи, но основните действия, които ще изпълнявате в програмата няма да се ускорят.

Видео бенчмаркове:

Стига толкова сухи графики и данни, нека видим и два видеоклипа с малко по-нестандартни, но много интересни и показателни тестове, за това какво може да очаквате от SSD технологията.

В клипчето отдолу ще може да видите времето за стартиране на компютъра, както и скоростта при зареждането на редица апликации.

Тук пък дадохме едновременен старт на всички налчини програми в Applications, които са над 40 на брой. Забележете, че след зареждането им, можете спокойно да работите с всяка от тях, а мултитаскингът не е е никакъв проблем. Всъщност той отдавна не е такъв – процесорите вече са напълно достатъчно производителни, за да се справят с паралелна работа на много програми, но забавянията принципно идват от RAM паметта и твърдите дискове.

Заключение:

Дали си заслужава да се отделят пари за Solid State Drive всеки може да си прецени според дълбочината на джоба си. Факт е обаче, че SSD-тата с ниски капацитети вече са напълно достъпни почти за всеки и може би много потребители ще бъдат изкушени от идеята да използват такова устройство, а досегашния си твърд диск да сложат в кутия като външен – там могат да се съхраняват снимки, архиви и филми.

Горепосочените тестове не са реклама на OCZ Agility 3 и точно заради това не сме споменавали името на диска толкова често в статията. Наистина, OCZ са си свършили работата добре, но подобни резултати могат да се очакват от всяко SATA 3 SSD (все пак четете спецификациите им). Убедете се обаче първо, че машината ви поддържа SATA 3 (6 Gbps) интерфейса, за да не получите SSD с орязани скорости.

Надявам се да съм бил максимално полезен за вас, а ако имате допълнителни въпроси и коментари, ще се постарая да отговоря на всички. С пожелания за дълга и безаварийна работа!

Поздрави от мен Симеон Николов и от целия екип на Laptop.bg!

Набляга се също и на факта, че почти всички компоненти на лаптопите им се произвеждат от самите заводи на Samsung, което им дава по-голяма възможност за надзор на качеството, а това явно дава резултат – какъв точно е той и има ли покритие самочувствието на корейците ще разберете от следващите редове.
.

Ноутбуци с компоненти на Samsung

Интересно да се спомене е, че много голяма част от компонентите използвани в лаптопите на Samsung, се произвеждат от самата компания. Това и дава прекрасната възможност да следи отблизо производството им и да усъвършенства постоянно интегрирането им в компютрите си – разходите се съкращават, а качеството се покачва. Вътрешните лаборатории имат пълна свобода да мислят главно за собствените си продукти, а това няма как да не даде преднина на Samsung.

Освен, че използват собствени компоненти, частите, които Samsung произвеждат са едни от най-търсените на световния пазар от всички останали компании. Ето и няколко примера:

LCD панели

Samsung е най-големият производител на LCD панели в света – дори Apple предпочетоха панелите на компанията пред сънародниците им от LG, за iPad 2 талбетите. Развитието им е страхотно, а в момента Samsung се занимават и с производство на прозрачни панели – до 20% прозрачност при черно-белите и до 15% при цветните.

За ноутбуците, Samsung са произвели 12 панела, най-детайлният от които е 10.1-инчовият HD дисплей с разделителна способност от 1366 х 768 пиксела и 156 точки на инч. При таблетите лидер в детайлността е 7-инчовият WXGA екран с резолюция от 1280 х 800 пиксела (216 точки за инч).

Батерии

Samsung е най-големият производител на литиево-йонни батерии в света. Дъщерната компания се нарича Samsung SDI и нуждите дори на баварския автомобилен завод – BMW.
.

Твърди дискове

Samsung е петият най-голям производител в света на твърди дискове. Съвсем скоро корейците постигнаха най-висока плътност на запис във всички конвенционални размери на дисковете – от 3.5 инча до 1.8 инча. Компанията е популярна още и със SilentSeek и NoiseGuard технологиите си, които направиха дисковете им едни от най-тихите на пазара.

Оптични устройства

Samsung е вторият по-големина производител на оптични устройства в света. Наскоро компанията анонсира SH-B123 модела, който е най-бързо четящото Blu-Ray Combo устройство – 16x (72 MB/секунда).
.

DRAM памети

Samsung е най-големият производител в света на Dynamic random-access памет. Това е най-популярният вид памет, използван в персонални компютри, ноутбуци, таблети, работни станции, смартфони и т.н.

.
Източник: Digitimes

Тестове за издръжливост

Преди да бъдат пуснати в масово производство, лаптопите на Samsung биват тествани в повече от сурови условия. Ето за какво точно става въпрос…

Можете ли да направите 25 000 коремни преси?
Samsung лаптопите могат – торсионният тест отваря и затваря ноутбуците 25 000 пъти, за да оцени стабилността на пантите – това е еквивалента на отваряне и затваряне на капака по 10 пъти на ден в продължение на 6 години.

Можете ли да направите 10 000 000 лицеви опори?
Samsung лаптопите могат – клавиатурният тест симулира 10 милиона натискания на клавиатурата, което е еквивалента на неспирно писане с клавиатурата в продължение на 7 години.

Можете ли да стоите в сауна 6 седмици?
Samsung лаптопите могат – всеки лаптоп се тества, като се остави работейки за 6 последнователни седмици в помещение с температура от 60 градуса.

Можете ли да работите на северния полюс 6 последователни седмици?
Samsung лаптопите могат – те се оставят да работят в невероятно лоши условия – до -30 градуса, в продължение на 6 седмици.

Можете ли да паднете от 76 сантиметра под всеки ъгъл и въпреки това да продължавате да работите?
Samsung лаптопите могат – всеки модел трябва да е способен да оцелее след над 20 шокови и вибрационни теста.

Можете ли да издържите 20 000 волта ток?
Samsung лаптопите могат -инженерите на Samsung симулират 20 000 волтов удар, стотици пъти, върху всяка част от ноутбука.

Къде се правят ноутбуците?

Ето една интересна статистика, в която се посочва, на кои заводи разчитат производителите за изработка на лаптопите, които продават. Прави впечатление, че Samsung е едиствената компания, която разчита единствено на собствените си сили, за производството на мобилните си компютри.

Източник: Digitimes

Дефектност

Прекият надзор изглежда показва ефект, според Square Trade, независима компания, занимаваща се с извън гаранционен сервиз. През последните 3 години, Samsung са показали най-ниска дефектност, сравнени с голяма част от най-сериозните ноутбук производители на пазара. Изследването се базира на над 30 000 нетбука и лаптопа.

Samsung са на първо място по качество с 14.3% дефектност, следвани от ASUS, Toshiba и Sony. На най-лошата позиция се намират Hewlett-Packard с цели 25.6 процента.

Източник: Square Trade

Батерии

Обикновените лаптопи намаляват с 40% капацитета на батериите си след 500 цикъла (презареждания). PowerPlus технологията на Samsung осигурява поне 80% от капацитета, дори след 1000 цикъла.

Източник: Samsung

Дизайн

През последните 5 години Samsung са първенци в дизайна, според международната програма за дизайн – IDEA. Корейската компания е спечелила общо 18 награди, 5 от които само през 2010 година, като по този начин задминава дори и Apple, които имат общо 12, за същия период. Двете фирми са на първо и второ място, следвани от Decathlon, Dell, Healthcare, Belkin и т.н.

iF също оценяват Samsung на първо място с рейтинг 1620 точки.

Източници: BusinessWeek, iF

Най-доволни клиенти

Според списание CT, Samsung показва най-добро качество в сервизите си и скорост на обслужване. Освен това компанията се радва и на най-доволни клиенти, заедно с Dell и Apple. За разлика от при повечето други производители, почти всички потребители, които са закупили лаптоп Samsung смятат да не сменят марката и при следващата си покупка.

Повторна поправка:

Най-рядко се е случвало на лаптопите с марка Samsung да се наложи да се поправят повторно, след като веднъж са били ремонтирани.

Време за връщане от сервиза:

Обща оценка:

Източник: CT Magazine

Качество на сервизите

Според немския институт за сервизно качество, Samsung е на първо място със 75.2 точки, следван от Fujitsu, Lenovo, Sony и Toshiba.

Eкологичност

За разлика от повечето производители, 100% от лаптопите на Samsung разполагат с Energy Star награда, създадена от Агенцията за опазване на околната среда на САЩ. Първият лаптоп получил TCO награда също е на Samsung, а през тази година TCO edge дава първата си награда за четимост при външни условия – отново на Samsung – за ноутбука Series 9.

И малко интересна история…

1983 г. - Samsung започват бизнеса си с производство на 8-битови компютри (SPC-1000)
1989 г. - Samsung създава компютърната си дивизия, започват разработки на ноутбуци
1990 г. - Пъривят ноутбук Samsung е пуснат в продажба – S3710
1996 г. - Започва бизнес “зад океана”
1999 г. - Започва OEM бизнесът с (Gateway/Micron). Месечното производство се покачва до 100 000 бройки
2000 г. - Samsung представя най-тънкият и лек ноутбук в света – S760
2005 г. - Продаден е 1-милионният ноутбук
2006 г. - Samsung представя първото UMPC в света – Q1
2007 г. - Samsung продава 1-милионният ноутбук “зад окена”
2009 г. - PC дивизията и разделението за принтери се сливат в IT Solutions Business
2010 г. - Samsung отбелязва 10 милиона продажби
2011 г. - Samsung представят Series 9 – най-тънкият и лек 13-инчов лаптоп, с най-яркия дисплей

Най-добрите Windows компютри, според PC Magazine и техните читатели

Едно от най-големите технологични списания в света, даде първа награда на Samsung за най-добро Windows PC. Класацията се води от Apple, а зад Samsung са Alienware и ASUS.

Най-бързо израстващата компания

При ноутбуците, Samsung се развиват по-бързо от всички.

Източник: Gartner

Извод:

С всеки нов модел, корейците показват, че има защо да са там, където се намират, впечатлявайки с качество на изработка, дизайн и технически характеристики. Докато преди няколко години рядко някой ги смяташе за особен фактор в мобилните компютри, сега Samsung са се прицелили смело към върха и няма да е учудващо ако скоро го достигнат. Потенциал не им липсва, нито пък талант или възможности, така че може само да се радваме и да наблюдаваме израстването на технологичната компания.

Тим Кук е роден на 1 ноември 1960 г. в Робъртсдейл, Алабама. Семейството му е сравнително бедно – баща му е работник в корабостроителница, а майка му – домакиня. Няма много факти около детсвото му, известно е само, че от малък се насочва към електрониката, а през 1982 година завършва бакалавърска степен със специалност “Индустриално Инженерство” в Аубърнски университет. Магистратурата си кара във Fuqua School of Business, където изучава “Бизнес Администрация” до 1988 година. 6 години по-рано обаче започва работа в IBM, където се изявява страхотно, а шефът му Ричард Дохърти казва за него, че има “държание, което кара хората да се наслаждават на работата с него.”

Тим е известен с изключителната си отдаденост – когато трябва да свърши някаква работа, той дава всичко от себе си и не спира да работи, преди да е изпълнил задачата си. В IBM той прекарва Коледа и Нова година зад компютъра си, работейки, за да може компанията да изпълни всичките си поръчки.

През 1994 година, Тим Кук се присъединява към Intelligent Electronics – търговска фирма за компютри – там той за пръв път достига до позицията COO (Оперативен директор). През 1997 година Ingram Micro купуват Intelligent Electronics и на Тим се налага да отиде в Compaq.

В същото време Apple, начело с Джил Амелио, закупуват NeXT – компания, създадена от изгоненият от Apple Стив Джобс, като последният малко по-късно се превръща в Изпълнителен директор, на мястото на Амелио. Джобс забелязва таланта на Тим Кук и съвсем убедително го кани в почти фалиралата фирма – стажа му в Compaq завършва след само 6 месеца служба. Години по-късно Тим казва

“Всичките ми приятели ми казваха, че ще съм луд, ако напусна Compaq, за да отида в Apple”, смятана тогава за компания, която с единия крак е стъпила в гроба си. “…На Джобс обаче му трябваха по-малко от 5 минути на живо, за да ме накара да искам да изхвърля всичко на вятъра, само и само да се присъединя към Apple”.

Майкъл Дел, тогавашен изпълнителен директор на Dell пък споделя, че ако е бил на мястото на Apple е щял да върне парите на акционерите и веднага да затвори врати.

Тук за пръв път си проличава геният на Кук, който заедно със Стив взимат нестандартни, но изключително правилни решения, които връщат положителните доходи на Apple и бързо я издигат от дъното.

Едно от най-революционните решения на Кук е премахването на складовите наличности. Според Кук те са “Основно зло” за напредъка на компанията – според него всичко налично трябва е изчислено, да се продава възможно по-бързо и да се държат минимално количество компютри в складовете. Принципът на работа трябва да е подобен на този, по който работят млекарите – млякото се насочва от кравата към клиентите по най-краткия път. Apple затваря множество складове, а клиентите получават поръчките си директно от производителите.

Кук също убеждава Apple да спрат да произвеждат сами компонентите си – до момента производството на компонентите е било базирано в Калифорния, Ирландия и Сингапур. Кук затваря всички тези и заводи и започва да работи с поръчки от Азия – точно както Apple действат и в момента. Азиатските заводи се обвързват с Apple за продължително време, което допълнително намалява разходите и дава спокойствие на фирмата.

През 2004 година Кук поема Macintosh дивизията за персонални компютри като ръководи идеята за миграция от PowerPC към Intel. По този начин позволява на Windows потребителите да използват Mac, инсталирайки операционната си система, чрез Boot Camp. Това не само привлича нова аудитория по прекият начин, но кара заклетите фенове на Windows да опитат от Mac OS магията и да забележат предимствата и – още една печеливша стъпка.

Малко по-късно идват и първите здравословни проблеми на Стиви и се налага Тим да се превърне в iCEO (interim CEO – временен Изпълнителен директор).

През 2007 година Кук е повишен до Оперативен директор. Две години по-късно му се налага за втори път да замени Джобс и да се превърне в Изпълнителен директор.

Интересен е начинът на работа на Тим Кук – въпреки, че изглежда изключително спокоен и никога не повишава тон, Кук е изключително организиран и държи невероятно много на дисциплината около него. Тим изглежда съвсем срамежлив и студен – хората, които го познават добре твърдят, че Кук говори единствено тогава, когато има какво да каже…а преди да го направи го премисля по няколко пъти.

Тим е познат с изключителната си енергия – той работи невероятно много – в компанията идва преди всички и си тръгва след всички. Когато не работи пък – спортува. Тим спи само по няколко часа и въпреки че е на 50 години (в момента – 2011) не пропуска при свободен момент да отиде във фитнеса, да кара колелото си или да изкачи някоя планина. Понякога дори комбинира тренировките си с работата – сутрин става около 4:30 – 5:00 и започва да тренира и да пише мейли на служителите си с днешните им задачи.

Майк Джейнс, който 5 години работи за Кук като управител на Apple Store онлайн магазина, отлага Macworld конференция в Ню Йорк, защото Тим е поискал следобедно събрание след презентация на Стив Джобс.

“Някои от нас имаха билети за мача на Метс (б.р. – бейзболен тим) през същата нощ. След часове, той още ни задържаше с още и още въпроси, а ние като ученици си гледахме часовниците, чакайки края…все още си спомням как Тим казваше ‘Окей, сега нататък’, с невиждана енергичност. Няма нужда да казвам, че изпуснахме мача.”

Стив Бойл, който също е работил за Apple, преди да се премести в Texas Instruments (поради семейни причини) потвърждава мнението за Кук:

“Ще те пита 10 въпроса – ако отговориш правилно, ще те пита още 10. Ако му отговаряш цяла година, ще започне да те пита по 9. Ако сгрешиш обаче, ще ти зададе още 20, после 30 и т.н. Виждал съм го как ‘разкъсва’ хора на събрания, умишелно питайки ги въпроси, на които не могат да отговорят. Въобще не е забавно.”

Всичко това Тим прави със спокоен тон и никога не предизвиква кавги.

Един ден, Apple имали голям проблем със свои азиатски партньори. “Това е много лошо”, казал Тим на спешно свиканото събрание. “Някой в момента трябва да е в Китай и да се опитва да оправи нещата”. 30 минути по-късно Кук погледнал Сабих Кан (един от най-високопоставените му помощници) и без капка емоция му казал “Защо си още тук?”.

Без никакво замисляне, Кан се изправил и на момента тръгнал към летището в Сан Франциско и без дори да се преоблече, хванал първият възможен еднопосочен полет за Китай.

Тази случка ясно показва изградения от Тим Кук респект и лидерските му способности, които със сигурност ще му трябват след 24 август 2011 година, когато бива избран лично от Стив Джобс за новият Изпълнителен директор на компанията на живота му. В официалното си писмо към борда на директорите, Стиви каза:

“Що се отнася до моя наследник, силно препоръчвам да продължим с планът ни за успехи и да поставим Тим Кук като изпълнителен директор на Apple.”

Бордът на директорите пък на секундата се вслуша в Джобс и избра Кук за следващ CEO. Джобс се превръща в “COB” – предстедател на борда (досега Apple нямаха такъв) и въпреки оттеглянето си от CEO позицията, ще следи изкъсо всичко, което се случва около Apple.

Интересно изявление направи Тим преди няколко години, когато журналисти го попитаха дали е възможно един ден да наследи Стив на поста му. Отговорът беше:

“Какво? Да заменя Стив?! Не. Стив е незаменим. Това е нещо, което хората трябва да разберат. Вече мога да си представя Стиви със сивата му коса на 70 и няколко години, далеч след като съм се пенсионирал.”

Е, негативните планове на Кук не се сбъднаха – той съвсем официално заема поста, наследявайки Стив.

Ето и първото официално писмо на Тим Кук към екпът му:

“До екипа,

Гледам към бъдещето, в което ще имам невероятната възможност да бъда главен изпълнителен директор и да служа на най-иновативната компания в света. Присъединяването към Apple беше най-доброто решение, което съм правил някгоа и за мен е страхотна привилегия да работя за Apple и през последните 13 години. Споделям оптимизма на Стив, че на Apple ѝ предстои светло бъдеще.

Стив беше невероятен ръководител и мой ментор, какъвто беше и за целият ни екип и всички страхотни служители. За в бъдеще Стив ще ни помага с насоки и вдъхновение, като наш предстедател.

Искам да сте сигурни, че нищо в Apple няма да се промени. Ценя и уважавам уникалните стойности и принципи на Apple. Стив създаде компания и култура, която се различава от всяка друга на света и ние ще спазваме неговата посока – тя вече е в нашето ДНК. Ще продължим да създаваме най-добрите продукти в света, да очароваме потребителите ни и да правим служителите ни изключително горди, от това, което правят.

Обичам Apple и затова се впускам в новата ми роля. Цялата тази подкрепа от членовете на борта, изпълнителния тим и много от вас беше вдъхновяваща. Сигурен съм, че най-добрите ни дни тепърва предстоят и заедно можем да продължим да крепим Apple като магическото място, което е и в момента.

Тим”

Eто и как изглежда днес списъкът с изпълнителни директори в Apple:

Заключение:

Беше повече от ясно, че всяка промяна на статутквото на Стив Джобс ще се отрази негативно на акциите и ще се вдигне изключителен шум около нея. В крайна сметка не се е случило нищо особено, а Стиви отново е там, където трябва да бъде – в Apple. Дали пред името му ще пише “CEO” или “COB” не е толкова важно – всички знаем, че докато Джобс е на този свят, той ще е човека, който ще дава необходимите съвети и чиято дума ще е най-тежка при вземането на важните решения. Въпреки, че е изключително различен от Стиви, Кук най-вероятно ще се справи перфектно със задачата си. Може да не е креативен, колкото предшественика си, но организацията и предаността му ще помогнат на Apple да задържи и може би да подобри позицията си – в Apple има достатъчно креативни хора (да не забравяме Джонатан Айв и екипът му), а Тим със сигурност няма да се бърка в работата им и ще взима участие единствено там, където може да помогне.

.
.

Финалната верися на новата операционна система на Apple за Mac компютри вече е на пазара. Там тя се появи само преди няколко дни, като още първия ден вече беше изтеглена над един милион пъти. 90 процента от потребителите, които я закупиха я оцениха с 5 звезди, което е максималната оценка, която може да бъде дадена на апликация в онлайн магазина на Apple. Ние разбира се също се сдобихме веднага с нея, за да можем да ви представим подробно как се държи тя, какви са предимствата и спрямо предшественика и (Snow Leopard 10.6) и какво ново намираме сред функционалностите и. Освен това ще се научите и как да работите най-лесно с нея, как тя се отразява на издръжливостта на батерията на компютъра ви, как да я инсталирате чрез USB или DVD и как да отстраните най-често срещаните проблеми.

Системни изисквания

За да инсталирате успешно OS X Lion върху вашата Apple машина се нуждаете от подходящ за целта хардуер. Според официалните изисквания това означава минимум 64-битов процесор и 2GB RAM. Ако не сте “компютърджия”, едва ли сте се замисляли особено какъв точно е процесора, когато сте закупували машината си. Малката и семпла продуктова гама на Apple обаче улеснява нещата – ако лаптопът ви е произведен в края на 2006 година или по-късно, то процесорът му ще е напълно подготвен за работа с Lion. Единствено може да се окаже, че не ви е достатъчна оперативната памет. От 2008 година насам обаче дори най-слабите Mac мобилни машини разполагат с поне 2GB памет. Фактически, поддържаните процесори са Core 2 Duo, Core i3, Core i5, Core i7 и Xeon. По-горе обаче казахме „според официалните изисквания“, защото не е съвсем невъзможно ъпдейта да се осъществи и върху 32-битови процесори. За това обаче се изискват малко по-широки познания около конструцията на системата, а и със сигурност ще има доста неработещи неща.

Друго системно изискване (отново официално) е наличието на 10.6.6 Snow Leopard система. Тук идеята обаче е малко по-различна. Тъй като Apple вече оставиха в историята продажбата на софтуер в картонени кутии, дори новата операционна система може да се закупи единствено чрез Интернет. Това може да стане ексклузивно с помощта на Mac App Store апликацията, където Lion се предлага срещу 29 долара. App Store софтуерът обаче е включен в 10.6.6 ъпдейта на Snow Leopard и съответно за да го притежавате, трябва да сте ъпдейтнали машината си поне до тази версия.

Това изискване също не е особено задължително и типично в „нашенски“ дух, малко по-късно ще обясним как може да бъде заобиколено.

Като опционална част към системните изисквания можем да добавим и наличието на MacBook, произведен в края на 2008 година или по-късно. Липсата на такъв не означава, че Lion няма да работи – просто няма да може да използвате AirDrop функцията, чиято технология се нуждае от сравнително нов Wi-Fi модул за безжичен Интернет (и за нея ще говорим по-късно). В този ред на мисли, съвсем логично няма да може да се възползвате и от новите мултитъч жестове, в случай, че ноутбука ви не е снабден с мултитъч тракпад или „Magic Trackpad“.

За доста дейности ще ви е необходима и бърза и по възможност неограничена Интернет връзка – за щастие поне по този параграф страната ни е на доста високо ниво.

Инсталация

Нормалната инсталация е доста лесна – влизате в App Store (както казахме, трябва да имате Snow Leopard 10.6.6 или по-нова), намирате OS X Lion (към момента се появява най-отпред) и натискате „Install“ (закупувайки го за 29 долара). След 20-30 минути (зависи от връзката ви) на твърдият си диск ще имате OS X Lion, готов за инсталация. Инсталацията се осъществява чрез двоен клик върху иконката с лъва, компютъра се рестартира, а след още 20-30 минути ще разполагате с новата ОС.

Може би се чудите как може да инсталирате операционна система от инсталационен файл, върху същия партишън? Без това да ви се обяснява, OS X Lion създава допълнителен такъв (запазвайки конструкцията на началния), където съхранява инсталационните файлове. Новият партишън се явява и Recovery диск, който ще ви е нужен ако нанесете непоправима софтуерна вреда върху компютъра си.
.

Създаване на Boot Disk

Преди да преминете към стъпките по-долу се уверете, че сте запазили всичките си ценни файлове и сте направили пълен бекъп на машината си.

А какво правим, ако не разполагаме със Snow Leopard или желаем да направим чиста инсталация? Не е нужно да разполагате с 10.6, за да инсталирате 10.7. Всичко, което трябва да направите е да закупите OS X Lion. След това натиснете с десен бутон върху инсталационния му файл и от контекстното меню изберете „Show Package Contents“. След това намерете папката Shared Support и извлечете върху десктопа си файла наречен „InstallESD.dmg“. Отворете Disk Ultility, вкарайте празно DVD в устройството и натиснете „Burn“ с извлечения вече image файл. Ако използватe USB флашката, трябва да изберете Restore.

След като записа завърши може да рестартирате машината си, задържайки „option“-бутона, което ще ви изведе възможност за буутване от устройството върху което сте записали OS X Lion. След като стартирате инсталацията трябва да отворите Disk Ultility от менюто горе, да форматирате диска си (така изтривате всичко върху него) и да рестартирате ноутбука. По същия начин пускате отново инсталацията и следвате стъпките, които тя ви извежда.

Новата функционалност

След като завършите с инсталацията е време да се насладите на всички новости, които софтуерните инженери на Apple са въвели в Lion. Както вече казахме, те са над 250, така че ще разгледаме само най-интересните от тях.

Мултитъч жестове

Гонейки заветната си цел за унифициране на операционната система за всички видове устройства, OS X започва да прилича все повече на iOS системата, използвана в мобилните устройства на компанията. Поредната стъпка към осъществяването на това е интегрирането на страхотни мултитъч жестове, които ще са ви изключително удобни, ако често работите с тъчпада си. С плъзгането на три пръста нагоре се показва Mission Control панела, който показва всичките ви включени програми. Между тях пък може да „се разхождате“ чрез плъзгане на три пръста наляво или надясно – това е доста удобно при използване на апликации, които работят на цял екран.

Интересен е третият елемент от мултитъч схемата – скролирането с два пръста. За разлика от всичко, с което сте работили досега, в OS X Lion скролирането ви ще работи „наобратно“. Всъщност така Apple наричат естественото му движение – логика наистина има (изглежда сякаш придърпвате страниците, подобна на работата с iPhone и iPad), но докато свикнете с нея ще минат поне няколко дни. Друго „взаимствано“ от iOS решение е скриването на скролера, когато той не е нужен. Ако не сте доволни от тези промени винаги може да ги изключите от System Preferences панела.

Първата от тях се изключва чрез махане на отметката от TouchPad – Natural Scrolling, а втората от General -> Show scoll bars -> Always.

Така нареченият „Tap to Zoom“ („тупване за увеличение“) също е въведен в OS X Lion – за да увеличите обекта, който разглеждате е нужно само да кликнете два пъти, но вместо с един пръст (както е в iOS) – с два.

Добре познатият ви „Pinch to Zoom“ („прищипване за увеличение“) също е наличен – комбинацията отново е с два пръста и е повече от комфортна и интуитивна за изпълнение.

„Swipe to navigate“ премята страниците на отворения документ (или уеб сайт) една след друга, в посоката, която сте задали. Изключително удобно при сърфиране със Safari.

Всички мултитъч жестове, нагледно може да разгледате тук:

Апликации на цял екран

OS X отново среща iOS – подобно на iPhone и iPad, Mac компютрите вече също могат да работят с програми на цял екран (поне с тези, които са пригодени за това). Функцията премахва всички разсейващи елементи и е удобна при четене на книги, писане на важни документи и т.н. В снимката отдолу може да видите скрийншоти от Safari и Pages.

Mission Control

В Snow Leopard си имахме няколко удобни приставки – Dashboard, Expose и Spaces. В Lion те отново са налице, но този път обединени в един общ панел, наречен „Mission Control“. Чрез него може да видите всичко, което се случва с отворените апликации в ноутбука ви, като всяка от тях се обновява в реално време – при наличие на софтуер въпроизвеждащ видео, картинката е доста ефектна.

На най-горния ред са разположени десктопите ви (Spaces), а след тях – програмите, които работят на цял екран. В централната част на екрана, над фоновата ви картинка на десктопа пък са отворените програми, които може да достъпвате само с един клик.

Launchpad

Не е много удобно когато търсите някоя програма и не помните името й, да ровите из файловия мениджър в раздел Applications, докато я откриете. В Windows решението се нарича Start-меню, а в OS X Lion – Launchpad. Launchpad е това, което за вашия iPad или iPhone е Springboard-a или иначе казано усъвършенствана версия на десктоп панел със всичките ви програми (намиращи се в папка Applications). За улеснение може да ги сортирате и поставяйки в папки, които са напълно идентични с тези в iPhone и iPad. Изтриването на апликации от там пък е по-лесно от всякога и е напълно идентично с премахването на софтуер от iOS – трябва да натиснете върху апликацията, задържайки левия бутон на мишката. Иконките започват да се клатят, а в горния ляв ъгъл на свалените от App Store приложения се появява „Х“. С натискането му, вече сте деинсталирали ненужната за вас програма.

Resume

Поредно уникално семпло, но и също толкова удобно нововъведение в OS X Lion. Представете си, че искате да рестартирате компютъра си или да го изключите за определено време, бързайки за някъде. Случвало ви се е нали? Ако сте отворили десет програми обаче, всяка от тях ще ви попита дали сте сигурни, че искате да направите точно това, че ще загубите информацията си и че трябва да запазите файловете си, а пък ако сте с Windows има и известна вероятност да ви се появят и няколко опасни „Force Quit“ прозореца.

В OS X Lion компютъра се рестартира почти мигновено а на вас не ви се задава нито един въпрос. След като го включите отново обаче ще получите моментално състоянието в което сте го оставили – отворени прозорци, незаписани документи и т.н. Най-силен „Wow“-ефект имахме при селектиране на част от текста в Pages документ и последващ рестарт. При повторното включване на компютъра, документа не само стои непокътнат, но и селектираната част отново е такава.

Разбрахме обаче, че Apple използват и малка хитринка, която допълнително създава усещането за изключителна скорост при зареждане. При рестарт, се записва скриншот на всяка програма, а когато компютърът се пусне отново и Resume заработи се възпроизвеждат направените вече снимки, докато апликациите реално зареждат данните си. Това създава усещането за изключително моментално възвръщане до последното състояние. Въйпреки всичко обаче, наистина Resume си върши работата, при това доста бързо.

Auto Save и Versions

Със сигурност сте свикнали, когато пишете дълъг документ, механично да натискате Ctrl+S, Cmd+S или която и да е клавишна комбинация, означаваща „Запази документа“. OS X Lion прави това вместо вас – всеки документ се запазва автоматично – нужно е единствено да го запазите веднъж, за да му зазадете име и локация. Ако изключите компютъра си без да сте направили дори и това – не се притеснявайте, благодарение на Resume, той ще бъде отново в редактора му. Когато сте завършили документа си и искате той да остане такъв какъвто е, предпазвайки се от бъдещи случайни промени и записи, без проблеми може да заключите опцията Auto Save, спирайки възможността и за ръчен запис. Разбира се във всеки един момент може да отключите документа си, ако решите да го доразвиете.

На мястото на „Save“ вече стои „Save a Version“ – чрез Cmd+S периодично може да правите ръчен бекъп на документа си. Ако нещо в него се развали, само трябва да натиснете бутона „Browse All Versions…“. По този начин ще се изведе на цял екран специален прозорец тип „Машина на времето“ (същият като този от Time Machine), в който може да разглеате всички предишни версии на документа и да се върнете към тогавашното състояние…или пък просто да копирате част от него.

AirDrop

Прехвърлянето на файлове от един компютър в друг никога не е било толкова лесно. AirDrop е поредният пример, който показва как Apple работят – взимат някоя страхотна технология, която въобще не е нова (в случая е използвана създадената през 2008 година Wi-Fi Direct), доразвиват я, така че интуитивността и да бъде разбрана дори и от най-обикновените потребители и я представят пред обществото. 90% от хората вече са убедени, че това е измислено от Apple. Не, просто Apple го направиха достъпно за всеки…или поне за всеки, който използва продуктите им.

За да стартирате AirDrop трябва само да пуснете Finder мениджъра и да кликнете върху надписа AirDrop с иконката на парашут с пратка в страничната лента. Появява се поле с криви линии, в основата на което е вашия компютър със снимката на акаунта ви. Ако в радиус от десетина метра около вас има друг потребител с MacBook Pro и OS X Lion, който също е пуснал AirDrop, то неговия компютър също ще се появи в празното поле, под формата на кръгче, снимка и име (на акаунта му). За да прехвърлите файл към него е нужно само да го завлачите към картинката му, като само момент по-късно той ще бъде попитан дали иска да приеме „пратката“. Ако е съгласен, трансферът стартира моментално. Интернет връзка не е нужна, ноутбуците се свързват един към друг, чрез Wi-Fi модулите си.

Производителност и живот на батерията

Макар, че Apple не говорят за каквото и да било повишение в производителността или олекотяване на системата (а по-скоро за обратното), решихме да проверим как стоят нещата с няколко синтетични теста. За целта сравнихме финалната App Store версия на 10.7 (тук интeресното е, че тя всъщност е 11A494, което означава, че е по-стара от последния Golden Master 11A511) със Snow Leopard 10.6.6.

Конфигурацията, която използвахме е Apple MacBook Pro 13” (Early 2011) и притежава следните основни технически характеристики:

Процесор:
Intel Core i5-2415M – 2.30 Ghz, 3MB Cache
Оперативна памет:
4GB (2x 2048MB) – 1333 Mhz
Твърд диск:
320GB SATA (5400rpm)
Видеокарта:
Intel HD 3000 Graphics

Cinebench 10 – еднонишков

Макар и с малко, при еднонишковият тест Snow Leopard превъзхожда Lion.

Cinebench 10 – многонишков

При многонишковата проверка нещата остават същите – предимството отново е за Snow Leopard.

Cinebench 11

В последната версия на теста на Maxon, разликата е дори по-сериозна – преднината за 10.6.6 се увеличава.

Geekbench

Макар отново тя да е много минимална, тенденцията се запазва дори и в Geekbench. 5945 точки за Snow Leopard, 5920 точки за Lion.

Задължително обаче трябва да се спомене, че макар синтетичните тестове да показват леко предимство за 10.6, скоростта на самата операционна система определено е много по-висока в Lion. Изключване на програми, Shut Down, зареждане на апликации – 10.7 се справя по-бързо. Спада в производителността не е сериозен, имайки предвид увеличената функционалност на новата ОС. Apple пък имат възможност дори да обърнат нещата с някой ъпдейт – историята сочи, че винаги след пускане на операционна система, калифорнийската компания не чака много преди да предложи ъпдейт за нея, оправящ често срещаните проблеми.

Издръжливост на батерията

За подобрение (или обратното) във времето за работа с едно зареждане на батериите се говори много – някои потребители декларират разлики с часове. Решихме да тестваме и нашия MacBook Pro, за да ви представим от първа ръка какво може да очаквате с инсталирането на OS X Lion.

Тествахме батерията при уеб сърфиране и възпроизвеждане на мултимедия, използвайки Wi-Fi модулa за безжичен Интернет и яркост на екрана – 50%. Изключително любопитно, но разлика в издръжливостта на батерията няма. Snow Leopard издържа 8 часа и 20 минути, OS X Lion – също точно толкова.

Проблеми

Както всяка друга ОС, така и при Lion е възможно да възникнат проблеми, които със сигурност може да ви изненадат неприятно. Първоначално за особено сериозен такъв се считаше липсата на хардуерно ускорение при Adobe Flash плеъра – за щастие проблемът остана в историята на Golden Master предварителната версия, а при финалната всичко е наред. Единствено трябва да се отбележи, че ако искате да изтеглите плъгина, трябва ръчно да го свалите от сайта на Adobe. Както може би знаете, Apple не големи фенове на Flash и това е причината плъгина да не е предварително зададен в OS X Lion.

За нас обаче друг проблем беше по-учудващ – при задържане на даден клавиш от клавиатурата, вместо символът да се изписва многократно, той ни предлага различни негови модификации (напр. – ß-ś-š). Ако това се случва и с вас, не се притеснявайте, решението е лесно. Просто отворете терминала и напишете това „defaults write -g ApplePressAndHoldEnabled -bool false“. Рестартирайте машината си и проблемът ще бъде решен.

Заключение:

Макар да не се различава кой знае колко от предшественика си, OS X Lion прави малка стъпка към събирането на iOS и Mac OS в едно, което пък означава само едно – удобство за потребителите. От всички 250 нови функции, само малка част са значими, но те определено ни харесват, а и цената от 29 долара, срещу която системата се предлага я прави задължителна покупка за всеки собственик на Apple компютър. Всичко в системата е по-красиво и работи по-бързо, но не е изключено в началото да имате проблеми с подкарването на някои програми (на нас това не се случи, но ни е ясно, че ще има такива). По-големите разработчици вече са готови с Lion версиите на апликациите си, така че е напълно възможно и да не се сблъскате с такъв тип неприятност, освен разбира се ако не използвате стар PowerPC софтуер.

Тестваната конфигурация може да закупите от тук:
http://laptop.bg/laptops-apple-MacBook_Pro_13-apple_macbook_pro_mc700zh

Надявам се да съм бил максимално полезен за вас, а ако имате допълнителни въпроси и коментари, ще се постарая да отговоря на всички. С пожелания за дълга и безаварийна работа!

Поздрави от мен Симеон Николов и от целия екип на Laptop.bg!

Официалният старт дойде на 4 януари – на тази дата AMD пуснаха в продажба Brazos платформата си, предназначена за ултра мобилни компютри. Въпреки ниската и консумация от 9 вата за моделите с кодово име “Ontario” и 18 вата TDP за “Zacate”, всички те са Bobcat x86 базирани и поддържат DirectX 11, DirectCompute, OpenCL, DDR3 до 1600 Mhz и UVD хардуерно ускорение (за High-Definition видео до 1080p). Демонстрирайки страхотни графични възможности, Brazos се продават изключително добре. Производителността им обаче не е достатъчна дори за Mainstream класа ноутбуци, което пък не е никакъв проблем за предложенията на Intel – при това съвсем малко преди супер бързите Sandy Bridge да се появят на пазара.

За щастие на AMD, последните получиха неприятен производствен проблем, забавил продажбата им с цели няколко месеца. Това даде шанс на AMD да доразвият и обновят Fusion APU предложенията си, отговаряйки достойно на удара на Intel. Макар и с известно закъснение спрямо конкурецията си, AMD все пак го направиха. В мобилния сектор този отговор се нарича Llano Sabine – точно такъв Fusion APU ще разгледаме и тестваме днес, благодарение на прототипна машина, любезно предоставена ни от Acer (Aspire 5560G).

Преди да кажем каквото и да е ще разкрием изписването на новата платформа – въпрос, който благодарение на лошо подбраното име е останал неясен за голям процент от потребителите. Новата платформа се нарича Llano, а втората и буква е “L”, а не “i” – произнася се “Лано” (с “Л” като “лилия”).

Всички нови Fusion APU процесори са базирани на Phenom II архитектурата и са произведени по 32-нанометров производствен процес (също като Sandy Bridge). Llano Sabine поддържат Turbo Core, DirectX 11, Unified Video Decoder, двуканална DDR3 памет, USB 3.0 портове, SATA 6G, PCI и VGA DAC.

Засега AMD ще пуснат на пазара 7 Fusion процесора от новата платформа, оформяйки A-серия с тактова честота от 1.4 до 2.1 гигахерца (или до 2.5 Ghz с Turbo Core).

A-серията ще се разделя на A4, A6 и A8 модели, конукриращи се съответно с Intel Core i3, Core i5 и Core i7 (и може би умишлено именувани с една цифра по-големи).

Turbo Core

Макар и с около година закъснение, AMD интегрира функцията за автоматичен овърклок на ядрата, подобно на Intel и техният Turbo Boost. Тук тя се нарича Turbo Core и работи по-малко по-различен начин, макар крайния резултат да е почти напълно идентичен (което не може да се каже с пълна сигурност, тъй като за разлика от Intel, при AMD към момента не съществуват инструменти за мониторинг на моментната честота при Turbo на Fusion процесорите).

Докато Turbo Boost базира активността си на температурните данни, за да увеличи при възможност тактовата честота на ядрата (когато TDP позволява това), Turbo Core определя натовареността на системата, конкретните зададени задачи и очакваната консумация. Когато тя може да бъде увеличена, технологията автоматично овърклоква ядрата до максималната им честота, понякога работейки и при над зададената TDP (за определено време, осигурявайки нужната безопасност – единствено когато преди това натовареността не е била голяма).

Към момента Fusion не могат да увеличават честотата на графичното ядро, което е частично (но недостатъчно) предимство за Sandy Bridge.

Вградена графика

С притежанието на компания като ATI, AMD няма как да не се възползват от предимството си пред Intel. Intel изглежда сякаш никога не са се старали достатъчно над вградените си графични решения, което е големият шанс на AMD да направят своя удар. Докато Intel Graphics HD 3000 видеокартата в Sandy Bridge дори не поддържа DirectX 11 (а вместо това DirectX 10.1), AMD ще впрегнат всичките си технологични и маркетингови сили, за да направят впечатление с предложенията си. Както видяхте от таблицата по-горе, интегрираните във Fusion модели въобще не са лоши (малко по-късно и бенчмарковете). AMD пък смело заявяват, че дори най-слабият Fusion APU A4-3300M е с по-бърза графика от дискретната AMD Radeon HD 6470 (това също ще проверим).

Както вече казахме, Fusion помещава в себе си сравнително бързи DirectX 11 видеокарти, които по принцип намират място в нисък и среден клас ноутбук компютри. Не това обаче е най-интересното в Sabine платформата на AMD. Това, което ни направи особено впечатление като страхотна мобилна идея е асиметричната CrossFireX технология. На пръв поглед Nvidia Optimus изглеждаще максимално усъвършенствано решение – когато компютърът се нуждае от висока графична мощ се включва дискретната видеокарта, а когато искаме да спестим батерия, тя се изключва, а на нейно място започва да работи интегрираната такава.

Във Fusion обаче идеята е малко по-хитра – когато се нуждаем от графична мощ, вместо да се изключва, вградената карта идва на помощ на дискретната, работейки заедно за максимална производителност. За да се осъществи това, дори не е нужно двете видеокарти да са еднакви – Fusion Radeon може да се сдвоява с почти всички модели от серия 6ххх. Правейки го, мобилното видео заема нова маркетингова позиция сменяйки името си, комбинирайки моделите на двете видеокарти. Ако добавите дискретна Radeon HD 6470M към вградената в A6 6520G, получавате 6540G2. Ако добавите 6650M, ще получите 6720G2. Не е съвсем ясно дали картите наистина ще достигат производителността на моделните номера, които се получават при асиметричния CrossFireX или новите наименования единствено ще объркат още повече потребителите, но това също ще проверим при първа възможност.

С пускането на А-серията процесори AMD ще пусне и специални Vision Engine драйвери. Това е мястото, където ръчно може да конфигурирате кога Fusion да пести енергия и кога да работи с максимална графична производителност. Веднъж настроени, драйверите автоматично сменят картата при включването на някоя от предварително зададените апликации.

Тестова конфигурация и бенчмаркове

За бенчарк тестове разполагаме с Acer Aspire 5560G тестова конфигурация. Предварително трябва да отбележим, че тъй като машината е прототип, не можем да правим каквито и да е крайни заключения за производителността на новия Fusion. До официалното пускане на пазара, AMD може да оптимизира и подобри работата на BIOS и дравйверите, така че да отстрани евентуални проблеми и да ускори бързодействието на Sabine.

Технически характеристики:

Процесор:
AMD (Sabine) A4-3300M – 1.9 Ghz (2.5 Ghz), 2MB кеш
Оперативна памет:
3GB DDR3 RAM
Твърд диск:
500GB SATA (5400rpm)
Видеокарта:
AMD Radeon HD 6480G – вградена
Дисплей:
15.6-инчов дисплей с High-Definition резолюция от 1366 x 768 пиксела и LED светодиодна подсветка (гланцов)
Оптично устройство:
8X DVD-Super Multi записвачка с Double Layer поддръжка
Комуникация:
10/100 Ethernet controller, Wireless LAN 802.11b/g/n/
Допълнително:
3x USB 2.0 порт, HDMI, VGA, жакове за микрофон и слушалки, вградена 1.3-мегапикселова камера, микрофон, 3 в 1 слот за мултимедийни карти, Kensington заключваща система
Батерия:
6-клетъчна батерия
Дебелина на корпуса:
33 – 38 милиметра
Тегло:
2.8 килограма (с 6-клетъчната батерия)

High-Definition видео

Както се очакваше, дори Fusion A4-3300M не срещна никакви проблеми с възпроизвеждането на Full High-Definition (1080p) видео. Натовареността на процесора е около 15-20 процента.

Тъй като AMD Fusion A4-3300M е най-слабият от всички Sabine модели, ще направим сравнение с Intel Core i3-2310M – най-слабият Sandy Bridge Core i3 процесор. Тестовата машина от Intel e HP ProBook 4530s и отново разполага с вградена видеокарта (Intel HD 3000 Graphics) и 3GB DDR3 RAM памет.

Процесорни тестове

Cinebench 10 – Еднонишков тест

Започваме с процесорен тест, базиран на изчисления и рендеринг. Предимството на Core i3 е изключително. Продуктът на Intel показва над двойно по-висока производителност при рендерирането на 3D обекта в софтуера на Maxon.

Cinebench 10 – Многонишков тест

При използване на всички ядра (и в двата процесора те са две), тенденцията се запазва почти с пълна сила.

Cinebench 11

В последната версия на Cinebench, Intel Core i3 отново се представя на доста по-високо ниво, постигайки 2.05 точки и оставяйки “кретащият” Fusion далеч назад.

wPrime32

В wPrime32 резултатите се обръщат, но за съжаление на AMD тук по-ниският резултат означава по-висока производителност.

Photoshop CS5

Photoshop CS5 тестваме с Retouch Artist теста, изпълняващ дълъг Action с филтри и задачи. Резултатът записваме с хронометър, a Core i3 отново е много по-бърз.

Графични тестове

3DMark 2003

След категоричното превъзходство на Intel Core i3 пред Fusion A4 в изчислителните тестове е ред и на AMD да покажат надмощие – в графичните. Без да е кой-знае колко огромна разликата, тя се усеща още в 3DMark 2003.

3DMark 2005

Макар и само с около 700 точки, тя съществува и във версия 2005.

3DMark 11

Тук вече Fusion наистина се отличава. Sandy Bridge процесорите на Intel (с Intel HD Graphics 3000) дори не могат да подкарат 3DMark 11, поради липсата на поддръжка на DirectX 11, a A4-3300M демонстрира повече от завиден резултат – над 1000 точки.

Cinebench 11 – OpenGL

Тук Fusion отново мачка, при това с близо тройно по-висок резултат, спрямо Intel HD Graphics 3000.

Накрая ще завършим с един бенчмарк на AMD, където се тества в мултитаскинг режим четириядреният AMD A8-3510MX (а това дори не е най-мощният Fusion) срещу четириядрен Intel Core i7-2630QM (Sandy Bridge). Освен по-ниска консумация на ток, Fusion демонстрира и много по-плавно държание в операционната система при 3D графики.

Игри

Тук можем да видим как се държи видеокартата в реалните приложения и да я сравним с вградената в Sandy Bridge Intel HD 3000.

Call of Duty: Black Ops

Resolution: 1366 х 768
Anti-Aliasing: No
Texture quality: Extra
Shadows: Yes
Bullet impacts: Yes

Средни кадри в секунда:
AMD Fusion A4-3300M - 20.103
HD Graphics 3000 – 9.2

FIFA 11

Резолюция: 1366 x 768
Rendering Quality: High
MSAA Options: 4x
Wait For Vsync: On

Средни кадри в секунда:
AMD Fusion A4-3300M – 34.922
HD Graphics 3000 – 19.3

Това пък са няколко теста, които уж случайно се появиха в Мрежата, от конфиденциални файлове на AMD:

Заключение:
“Нашата цел не е да сме първи в x86 бенчмарковете, защото това няма значение. x86 производителността не е определяща за цялостната работа на потребителите с компютъра. Важна обаче е способността да се подкарват нормално 3D графиките и висококачествено видео“.
…Да, и аз така щеше да кажа, ако процесорите ми показваха с над 50% редуцирани резултати в бенчмарковете, спрямо основния ми конукрент. В интерес на истината дори това изказване има смисъл, поне за някои потребители. Става въпрос за тези потребители, които търсят максимално бюджетна мобилна машина, която ще се използва за абсолютно всичко. Голяма част от клиентите, особено в България, търсят система под 1000 лв, която трябва да подкарва новите игри и да не забавя работата си при сърфиране в Интернет, гледане на High-Definition видео и офис програми. Благодарение на AMD Fusion Llano, това вече е възможно и най-вероятно, ако не съществуват никакви проблеми с финалната версия на процесорите, те ще се превърнат в хит, подобно на Brazos предшествениците си.

Като че ли досега AMD не обръщаха почти никакво внимание на мобилните си предложения, насочвайки се до голяма степен към десктоп продуктите си. Това обаче е сериозна грешка, която компанията започна да поправя, макар и доста по-късно от Intel. Подходящото развитие на Fusion обещава голям процент от пазарния дял и се надяваме, че с това поставено ново начало, конкуренцията, поне при Mainstream ноутбуците ще стане още по-ожесточена. Само ще споменем, че AMD вече подготвя Orochi – 32 нанометрови чипове с четири Bulldozer модула и 8 ядра…

Надявам се да съм бил максимално полезен за вас, а ако имате допълнителни въпроси и коментари, ще се постарая да отговоря на всички. С пожелания за дълга и безаварийна работа!

Поздрави от мен Симеон Николов и от целия екип на Laptop.bg!

Историята на системата започва през октомври 2004 година, когато излиза първата официална версия на Ubuntu – 4.10 Warty Warthog (на снимката). Към развитието и се присъединяват хиляди програмисти, целящи да подпомогнат бъдещето на системата. Още в началото на разпространението и се появява голям спонсор – компанията Canonical Ltd., която се държи от Марк Шатълуърт – африкански бизнесмен, който е и изключително интересна личност. Марк е космонавт – вторият космически турист и изследовател, който основава фирмата си, за да подкрепи разработките на свободен софтуер. На 8 юли 2005 той анонсира създаването на Ubuntu Foundation, като осигурява 10 милиона долара за развитието на Ubuntu през следващите години. Идеята на фондацията е Ubuntu да продължи прогреса си, дори и да се случи нещо с Canonical Ltd.

Влагането на такава голяма сума пари няма как да не се отрази положително на операционната система и съвсем логично с всяка следваща версия тя прави все по-голяма крачка към обикновените потребители, които се нуждаят от възможно по-евтино решение за всекидневната им работа.

Системни изисквания

Официално не са обявени почти никакви конкретни системни изисквания за инсталирането на Ubuntu 11.04 Natty Narwhal. Дистрибуцията обаче работи добре дори и на стари компютри, макар и без включването на новия Unity интерфейс. За да се възползвате от него е добре да притежавате дискретна видеокарта със собствена памет. Ако пък системата прецени, че характеристиките на компютъра ви не са достатъчни за нормалната работа с Unity, автоматично ще бъдете прехвърлени към Gnome. В случай, че това не се случи, но анимациите и ефектите ви дразнят или забавят работата ви, може и ръчно да преминете към по-стария вид на Ubuntu, като за целта трябва да се “Log Out”-нете и да зададете “Ubuntu Classic” в менюто в долната част на екрана.

Тестова конфигурация: Dell Inspiron N5110 – GPB0SP1

Процесор: 

Intel Core i7-2630QM – 2.00 Ghz, 6MB Cache (2.90 Ghz с Turbo Boost)

Оперативна памет:

4GB (1x4096MB) – 1333 Mhz

Твърд диск:

640GB SATA (5400rpm)

Видеокарта: 

NVIDIA GeForce GT 525M с 1GB DDR3 собствена памет

Инсталация на Ubuntu 11.04

За да инсталирате Ubuntu 11.04 не е нужно да имате почти никакви специални познания. Първо трябва да свалите image-файла от www.ubuntu.com (натиснете “Get Ubuntu”). В страницата, която ще ви се зареди може да изберете дали не желаете първо да пробвате системата, подкарвайки я под Windows и инсталирайки я като обикновена програма. Ако сте решили да качите нативно 11.04, може да го направите, като запишете “.iso” файла на CD, DVD или флашка, като във всички случаи стъпките за изпълнението са подробно обяснени.

Самата инсталация не трае дълго, а много добро впечатление прави откриването на всичко “от раз”. Докато тя тече, имате възможност да настройвате системата – регионални настройки, език и т.н. Драйверите за Wi-Fi модула за безжичен Интернет, видеокартата и звука се инсталират автоматично, а за вас остава само да посочите мрежата си и евентуално да въведете нейната парола. Ubuntu също откри, че вече имаме инсталирана Windows 7 операционна система и предложи тя да бъде запазена, а 11.04 да работи успоредно с нея. След като настроите системата си, по време на инсталацията може да научите още информация за системата, поднесена под формата на презентация с няколко страници.

Ето едно предложение, ако имате нормална Интернет връзка. По време на инсталацията ще ви бъде предоставена възможност Ubuntu сам да свали и качи някои важни пакети – такива например са Adobe Flash, Mp3 plugin и т.н. Единственото, което трябва да направите е да сложите по една отметка до надписите “Download updates while installing” и “Install this third-party software”.

Интерфейс и предварително инсталиран софтуер

Най-голямата промяна, която предлага Ubuntu 11.04 е интегрирането на Unity интерфейса, който вече видяхме в 10.10 версията за нетбуци. Това, което веднага прави впечатление е огромната прилика на Unity с външния вид на Mac OS операционната система. Налични са дори елементи, взаимствани от 10.7 Lion, чиято финална версия все още не е излязла.

Подобно на Mac OS, 11.04 разполага с Dock-лента. Нейното име обаче е “Launcher” и е поставена от лявата страна на екрана. Това е мястото, където може да получите бърз достъп до най-често използваните от вас програми “закачайки” техен Shortcut. По подразбиране там се намират предварително инсталираните офис програми и браузър (Mozilla Firefox 4.0). Вместо OpenOffice, новото Ubuntu е снабдено с LibreOffice – лек и удобен офис пакет, състоящ се от 3 подпрограми – Writer (алтернатива на Word), Calc (алтернатива на Excel) и Impress (Powerpoint).

Под техните връзки е иконката на “Ubuntu Software Center”. Това е нещо като Mac App Store – каталог с апликации, които се инсталират само с един клик на мишката. След като качите програмата получавате предложение тя да бъде добавена в Launcher.

Следващата апликация в лентата е Ubuntu One – всеки потребител на Ubuntu получава безплатни 2 GB Cloud Storage (пространство в Интернет), където може да съхранява музикални колекции, backup на файлове, контакти, буукмаркове и т.н. Софтуер за Android и iPhone пък позволява стрийминг на информацията – където и да сте. Ако 2 GB не са ви достатъчни, срещу 29 долара на година може да ги направите 20.

Поредната апликация в Launcher е “Workspace Switcher” – това е абсолютно копие на “Spaces” в Mac OS. При стартирането и, получавате достъп до 4 виртуални екрана – работни среди, в които може да разпределяте прозорците си.

Dash

Dash е другото голямо нововъведение, идващо с Unity интерфейса. Това е нещо като разширена алтернатива на LaunchPad от Mac OS Lion 10.7. Може да включите Dash по два начина – чрез натискане на “Ubuntu” бутона в горната лява част на екрана или чрез така нареченият “Super Key” – по подразбиране това е “Windows” клавиша на клавиатурата ви.

При извикване на Dash, получавате бърз достъп до търсачката в системата, а под нея са поставени връзки с иконки за включване на браузера, разглеждане на снимки, проверка на мейла или слушане на музика.

Заедно с тях, там са поставени три бутона, категоризиращи програмите в компютъра ви (Media Apps, Internet Apps, More Apps и Find Files).

Филми и музика

Ако преди време намирането на софтуер за филми, кодеци и инсталацията им беше трудно предизвикателство за новаците в Linux, то сега нещата стоят по съвсем друг начин. Натискате с двоен клик върху видео файла, а той моментално бива зареден с предварително инсталираната Totem Movie Player. Ubuntu сам намира нужните кодеци и с вашето съгласие автоматично ги сваля и инсталира.

Ако българските субтитри ви се появяват с “йероглифи”, влезте в менюто Edit -> Preferences и в падащият списък “Encoding”, изберете Cyrillic (Windows-1251). Рестартирайте програмата и проблемите би трябвало да изчезнат.

Любимите си песни може да слушате с предварително инсталирания Banshee Media Player софтуер. Той прилича доста на iTunes, така че ако сте работили с програмата на Apple, няма да ви е нужно много време, за да свикнете и с Banshee.

Разглеждане на снимки

Албумите си може да разглеждате със съвсем леката и семпла програма “Shotwell Photo Manager”. В нея може да импортирате и създавате албуми, библиотеки и събития. Успоредно с това, снимките ви се разпределят според датата на заснемане. Само с един клик пък може да публикувате която и да е от тях във Facebook, Flickr, Picasa или Piwigo. Специален “Enhance” бутон подобрява яркостта и контраста на снимките, а имате и опция за бързо отстраняване на ефекта “Червени очи” или “Crop”-ване.

NVIDIA Optimus

Ето и една неприятна новина – изглежда NVIDIA не се интересуват кой знае колко от Linux потребителите си и не са счели за нужно да ги снабдят с драйвери, позволяващи автоматично превключване между вградената в процесора (при налична такава) и дискретна видеокарта. Целта на начинанието принципно е да се пести максимално батерията на компютъра, изключвайки по-мощната карта, когато не е нужна. В Linux обаче тя се използва постоянно, независимо дали мощността и е нужна или не.

Ubuntu 11.04 срещу Windows 7 Ultimate

Тук ще направим няколко кратки теста на производителността и батерията на Ubuntu 11.04 и Windows 7 и ще сравним резултатите им.

Време за зареждане на операционната система

Засича се времето от натискане на Power-бутона до пълното зареждане на операционната система и готовност за работа с нея.

Време за Shut Down

Засича се времето от натискането на бутона за изключване на компютъра, до пълното му спиране.

Geekbench бенчмарк

Geekbench е мултиплатформен софтуер за тестване възможностите на компютърни системи, включващ проверка на бързината при изчисления на процесора и производителността на паметта.

Батерия

Последният тест е на издръжливостта на батерията на Dell Inspiron N5110 под Windows и Ubuntu. Тук операционнната система на Microsoft има предимство, главно защото при нормално натоварване не използва по-мощната NVIDIA GeForce GT 525M видеокарта. Разликата в резултата е доста голяма – цели 95 минути.

Няколко идеи

Ако по време на инсталацията Ubuntu не намери сам всички драйвери, които са нужни на компютъра ви, отворете Dash -> More Apps. Стартирайте “Additional Drivers” апликацията – тук може да намерите предложения за софтуер поддържащ работата на компонентите в машината ви.

Инсталирайте си Chromium Web Browser – много добър браузър, в случай, че не желаете да изполлзвате Mozilla Firefox. VLC пък е чудесен медиа плеър за почти всякакъв вид видео и аудио файлове. GIMP е чудесен редактор на изображения – безплатна алтернатива на Adobe Photoshop. И трите програми може да намерите в Ubuntu Software Center.

Няколко полезни клавишни комбинации

Super Key (Windows бутона): Отваря Dash

Super + A: Отваря каталог с инсталираните програми в компютъра

Super + W: копие на Expose в Mac OS – показва всички отворени програми

Super + S: показва всички работни панели (Workspace Switcher)

Ctrl + Alt + T: отваря Terminal

Ctrl + Alt + L: заключва екрана

Заключение:
Имайки предвид, че това, което Ubuntu предлага е напълно безплатно, все още е чудно как има толкова много хора, които използват скъпо платена операционна система, без да се нуждаят от нея. Още повече, че UNIX базираната Ubuntu е много по-стабилна и бърза от най-често срещаната OS – вече е напълно ясно, че е въпрос на време потребителите да се насочат към Linux дистрибуциите. Всичко в 11.04 ни изненада приятно, а единственото нещо, което досега като че ли липсваше, вече е налице – красив и интуитивен интерфейс. Препоръчваме всеки сам за себе си да тества новото Ubuntu Natty Narwhal (това може да стане и без инсталирането и върху компютъра ви) и да прецени дали да остане с него или не. Ние сме повече от впечатлени – системата не ни затормозяваше с никакви излишни въпроси и намери всичко нужно за работата си абсолютно сама (дори и функционалните клавиши работят “out-of-the-box”).

Надявам се да съм бил максимално полезен за вас, а ако имате допълнителни въпроси и коментари, ще се постарая да отговоря на всички. С пожелания за дълга и безаварийна работа!

Поздрави от мен Симеон Николов и от целия екип на Laptop.bg!