Историята на системата започва през октомври 2004 година, когато излиза първата официална версия на Ubuntu – 4.10 Warty Warthog (на снимката). Към развитието и се присъединяват хиляди програмисти, целящи да подпомогнат бъдещето на системата. Още в началото на разпространението и се появява голям спонсор – компанията Canonical Ltd., която се държи от Марк Шатълуърт – африкански бизнесмен, който е и изключително интересна личност. Марк е космонавт – вторият космически турист и изследовател, който основава фирмата си, за да подкрепи разработките на свободен софтуер. На 8 юли 2005 той анонсира създаването на Ubuntu Foundation, като осигурява 10 милиона долара за развитието на Ubuntu през следващите години. Идеята на фондацията е Ubuntu да продължи прогреса си, дори и да се случи нещо с Canonical Ltd.

Влагането на такава голяма сума пари няма как да не се отрази положително на операционната система и съвсем логично с всяка следваща версия тя прави все по-голяма крачка към обикновените потребители, които се нуждаят от възможно по-евтино решение за всекидневната им работа.

Системни изисквания

Официално не са обявени почти никакви конкретни системни изисквания за инсталирането на Ubuntu 11.04 Natty Narwhal. Дистрибуцията обаче работи добре дори и на стари компютри, макар и без включването на новия Unity интерфейс. За да се възползвате от него е добре да притежавате дискретна видеокарта със собствена памет. Ако пък системата прецени, че характеристиките на компютъра ви не са достатъчни за нормалната работа с Unity, автоматично ще бъдете прехвърлени към Gnome. В случай, че това не се случи, но анимациите и ефектите ви дразнят или забавят работата ви, може и ръчно да преминете към по-стария вид на Ubuntu, като за целта трябва да се “Log Out”-нете и да зададете “Ubuntu Classic” в менюто в долната част на екрана.

Тестова конфигурация: Dell Inspiron N5110 – GPB0SP1

Процесор: 

Intel Core i7-2630QM – 2.00 Ghz, 6MB Cache (2.90 Ghz с Turbo Boost)

Оперативна памет:

4GB (1x4096MB) – 1333 Mhz

Твърд диск:

640GB SATA (5400rpm)

Видеокарта: 

NVIDIA GeForce GT 525M с 1GB DDR3 собствена памет

Инсталация на Ubuntu 11.04

За да инсталирате Ubuntu 11.04 не е нужно да имате почти никакви специални познания. Първо трябва да свалите image-файла от www.ubuntu.com (натиснете “Get Ubuntu”). В страницата, която ще ви се зареди може да изберете дали не желаете първо да пробвате системата, подкарвайки я под Windows и инсталирайки я като обикновена програма. Ако сте решили да качите нативно 11.04, може да го направите, като запишете “.iso” файла на CD, DVD или флашка, като във всички случаи стъпките за изпълнението са подробно обяснени.

Самата инсталация не трае дълго, а много добро впечатление прави откриването на всичко “от раз”. Докато тя тече, имате възможност да настройвате системата – регионални настройки, език и т.н. Драйверите за Wi-Fi модула за безжичен Интернет, видеокартата и звука се инсталират автоматично, а за вас остава само да посочите мрежата си и евентуално да въведете нейната парола. Ubuntu също откри, че вече имаме инсталирана Windows 7 операционна система и предложи тя да бъде запазена, а 11.04 да работи успоредно с нея. След като настроите системата си, по време на инсталацията може да научите още информация за системата, поднесена под формата на презентация с няколко страници.

Ето едно предложение, ако имате нормална Интернет връзка. По време на инсталацията ще ви бъде предоставена възможност Ubuntu сам да свали и качи някои важни пакети – такива например са Adobe Flash, Mp3 plugin и т.н. Единственото, което трябва да направите е да сложите по една отметка до надписите “Download updates while installing” и “Install this third-party software”.

Интерфейс и предварително инсталиран софтуер

Най-голямата промяна, която предлага Ubuntu 11.04 е интегрирането на Unity интерфейса, който вече видяхме в 10.10 версията за нетбуци. Това, което веднага прави впечатление е огромната прилика на Unity с външния вид на Mac OS операционната система. Налични са дори елементи, взаимствани от 10.7 Lion, чиято финална версия все още не е излязла.

Подобно на Mac OS, 11.04 разполага с Dock-лента. Нейното име обаче е “Launcher” и е поставена от лявата страна на екрана. Това е мястото, където може да получите бърз достъп до най-често използваните от вас програми “закачайки” техен Shortcut. По подразбиране там се намират предварително инсталираните офис програми и браузър (Mozilla Firefox 4.0). Вместо OpenOffice, новото Ubuntu е снабдено с LibreOffice – лек и удобен офис пакет, състоящ се от 3 подпрограми – Writer (алтернатива на Word), Calc (алтернатива на Excel) и Impress (Powerpoint).

Под техните връзки е иконката на “Ubuntu Software Center”. Това е нещо като Mac App Store – каталог с апликации, които се инсталират само с един клик на мишката. След като качите програмата получавате предложение тя да бъде добавена в Launcher.

Следващата апликация в лентата е Ubuntu One – всеки потребител на Ubuntu получава безплатни 2 GB Cloud Storage (пространство в Интернет), където може да съхранява музикални колекции, backup на файлове, контакти, буукмаркове и т.н. Софтуер за Android и iPhone пък позволява стрийминг на информацията – където и да сте. Ако 2 GB не са ви достатъчни, срещу 29 долара на година може да ги направите 20.

Поредната апликация в Launcher е “Workspace Switcher” – това е абсолютно копие на “Spaces” в Mac OS. При стартирането и, получавате достъп до 4 виртуални екрана – работни среди, в които може да разпределяте прозорците си.

Dash

Dash е другото голямо нововъведение, идващо с Unity интерфейса. Това е нещо като разширена алтернатива на LaunchPad от Mac OS Lion 10.7. Може да включите Dash по два начина – чрез натискане на “Ubuntu” бутона в горната лява част на екрана или чрез така нареченият “Super Key” – по подразбиране това е “Windows” клавиша на клавиатурата ви.

При извикване на Dash, получавате бърз достъп до търсачката в системата, а под нея са поставени връзки с иконки за включване на браузера, разглеждане на снимки, проверка на мейла или слушане на музика.

Заедно с тях, там са поставени три бутона, категоризиращи програмите в компютъра ви (Media Apps, Internet Apps, More Apps и Find Files).

Филми и музика

Ако преди време намирането на софтуер за филми, кодеци и инсталацията им беше трудно предизвикателство за новаците в Linux, то сега нещата стоят по съвсем друг начин. Натискате с двоен клик върху видео файла, а той моментално бива зареден с предварително инсталираната Totem Movie Player. Ubuntu сам намира нужните кодеци и с вашето съгласие автоматично ги сваля и инсталира.

Ако българските субтитри ви се появяват с “йероглифи”, влезте в менюто Edit -> Preferences и в падащият списък “Encoding”, изберете Cyrillic (Windows-1251). Рестартирайте програмата и проблемите би трябвало да изчезнат.

Любимите си песни може да слушате с предварително инсталирания Banshee Media Player софтуер. Той прилича доста на iTunes, така че ако сте работили с програмата на Apple, няма да ви е нужно много време, за да свикнете и с Banshee.

Разглеждане на снимки

Албумите си може да разглеждате със съвсем леката и семпла програма “Shotwell Photo Manager”. В нея може да импортирате и създавате албуми, библиотеки и събития. Успоредно с това, снимките ви се разпределят според датата на заснемане. Само с един клик пък може да публикувате която и да е от тях във Facebook, Flickr, Picasa или Piwigo. Специален “Enhance” бутон подобрява яркостта и контраста на снимките, а имате и опция за бързо отстраняване на ефекта “Червени очи” или “Crop”-ване.

NVIDIA Optimus

Ето и една неприятна новина – изглежда NVIDIA не се интересуват кой знае колко от Linux потребителите си и не са счели за нужно да ги снабдят с драйвери, позволяващи автоматично превключване между вградената в процесора (при налична такава) и дискретна видеокарта. Целта на начинанието принципно е да се пести максимално батерията на компютъра, изключвайки по-мощната карта, когато не е нужна. В Linux обаче тя се използва постоянно, независимо дали мощността и е нужна или не.

Ubuntu 11.04 срещу Windows 7 Ultimate

Тук ще направим няколко кратки теста на производителността и батерията на Ubuntu 11.04 и Windows 7 и ще сравним резултатите им.

Време за зареждане на операционната система

Засича се времето от натискане на Power-бутона до пълното зареждане на операционната система и готовност за работа с нея.

Време за Shut Down

Засича се времето от натискането на бутона за изключване на компютъра, до пълното му спиране.

Geekbench бенчмарк

Geekbench е мултиплатформен софтуер за тестване възможностите на компютърни системи, включващ проверка на бързината при изчисления на процесора и производителността на паметта.

Батерия

Последният тест е на издръжливостта на батерията на Dell Inspiron N5110 под Windows и Ubuntu. Тук операционнната система на Microsoft има предимство, главно защото при нормално натоварване не използва по-мощната NVIDIA GeForce GT 525M видеокарта. Разликата в резултата е доста голяма – цели 95 минути.

Няколко идеи

Ако по време на инсталацията Ubuntu не намери сам всички драйвери, които са нужни на компютъра ви, отворете Dash -> More Apps. Стартирайте “Additional Drivers” апликацията – тук може да намерите предложения за софтуер поддържащ работата на компонентите в машината ви.

Инсталирайте си Chromium Web Browser – много добър браузър, в случай, че не желаете да изполлзвате Mozilla Firefox. VLC пък е чудесен медиа плеър за почти всякакъв вид видео и аудио файлове. GIMP е чудесен редактор на изображения – безплатна алтернатива на Adobe Photoshop. И трите програми може да намерите в Ubuntu Software Center.

Няколко полезни клавишни комбинации

Super Key (Windows бутона): Отваря Dash

Super + A: Отваря каталог с инсталираните програми в компютъра

Super + W: копие на Expose в Mac OS – показва всички отворени програми

Super + S: показва всички работни панели (Workspace Switcher)

Ctrl + Alt + T: отваря Terminal

Ctrl + Alt + L: заключва екрана

Заключение:
Имайки предвид, че това, което Ubuntu предлага е напълно безплатно, все още е чудно как има толкова много хора, които използват скъпо платена операционна система, без да се нуждаят от нея. Още повече, че UNIX базираната Ubuntu е много по-стабилна и бърза от най-често срещаната OS – вече е напълно ясно, че е въпрос на време потребителите да се насочат към Linux дистрибуциите. Всичко в 11.04 ни изненада приятно, а единственото нещо, което досега като че ли липсваше, вече е налице – красив и интуитивен интерфейс. Препоръчваме всеки сам за себе си да тества новото Ubuntu Natty Narwhal (това може да стане и без инсталирането и върху компютъра ви) и да прецени дали да остане с него или не. Ние сме повече от впечатлени – системата не ни затормозяваше с никакви излишни въпроси и намери всичко нужно за работата си абсолютно сама (дори и функционалните клавиши работят “out-of-the-box”).

Надявам се да съм бил максимално полезен за вас, а ако имате допълнителни въпроси и коментари, ще се постарая да отговоря на всички. С пожелания за дълга и безаварийна работа!

Поздрави от мен Симеон Николов и от целия екип на Laptop.bg!

- Благодарение на множеството допълнителни софтуерни хранилища предлага по-актуални версии от тези в Убунту на много от програмите и техните компоненти;

- Има много висока степен на локализация на български език – вероятно няма да попаднете на друга операционна система, която да е по-достъпна в това отношение;

- Включени са необходимите компоненти за автоматично засичане и използване на GSM модеми и Broadcom базирани безжични мрежови карти (има нужда от тестове);

- Включва услугата Zeitgeist от Gnome 3.0. Тя записва действията ви (работа с документи, слушане на музика, гледане на филми, разглеждане на страници в Интернет, съобщения и др.), и в обобщен вид предлага записаното за използване между различните програми в системата ви. Една такава програма е Дневник на действията, предлагаща ви много по-лесно да видите какво сте вършили по-дни или часове. Често този метод е много по-интуитивен от това напр. да търсите някакъв файл или Интернет връзка, разчитайки само на паметта си;

- Файловият мениджър (Nautilus elementary) идва с нови възможности, сред които впечатление правят вграденият терминал (задейства се с F7) и изглед като триизмерни икони (clutter view – задейства се с F4; изисква да имате хардуерно видео ускорение). Допълнително от това, когато пуснете файловия мениджър с администраторски права, ненатрапчива информационна лента в горната част на списъка с папки и файлове, ще ви напомня да внимавате;

- Дебюта си прави нова за УСУ програма за организиране на задачи за изпълнение – Getting Things Gnome. Тя предлага лесен и интуитивен интерфейс, възможност за връзка с програми за напомнящи бележки, пощенския клиент evolution и онлайн услуги и може да ви помогне по-добре да подредите забързаното си ежедневие;

- На разположение е нов инструмент за генериране и промяна на програмата за начално зареждане на компютъра Grub. Програмата може да се пусне директно от живия диск, превръщайки го по този начин в лесно помощно средство за възстановяване на зареждането на Линукс (или други ОС), което винаги се загубва напр. при инсталиране на Windows.

За официалната 6.0 версия ще бъде включена и системната библиотека libjpeg-turbo, която e до 4 пъти по-бърза при компресирането/разкомпресирането на jpeg и ще натоварва по-малко системата.

Тестовата версия може да бъде свалена от тук, а официалната страница та УСУ е http://learnfree.eu

Има голям избор от приложения – Firefox, Opera, Skype, GIMP, VLC, Audacity, Pidgin, Team Viewer …

След като свалим някоя програма е нужно да кликнем върху нея с десен клик и да влезнем в Properties, след това в Permissions таба и да поставим отметка на „Execute file as application“.

Във видеото ще ви покажем как да си пуснете виртуална машина и ще инсталираме Ubuntu. Нужен ви е ISO Image файл на операционната система, който може да бъде свален от официалната страница. ISO Image файлът трябна да бъде записан на диск или да се пусне през виртуално CD.

1. Десктоп във вид на 3D куб с възмоност за множество настройки и ефекти.
2. Cairo Dock подобен на този в Mac OS системите. Много потребители го считат за удобство.
3. Emerald – Window декоратор, който променя облика на вашите прозорци, като темите могат да бъдат свалени от тук. Примерче с тази Vista тема.
4. Subtitles editor – редактор на субтитри.
5. Редица плеъри, кой от кой по-разнообразни.
6. Кодеци за тези плеъри.
7. Flash плеър.
8. Графични редактори на изображения.
9. Java виртуална машина
10. И не на последно място Skype 2.1 – последната версия на скайп за линукс с множество подобрения спрямо предишната.

Това са само малка част от екстрите, които предлага ubuntu.bg.

ИЗТОЧНИК: LINUX-BG

Пак съм аз… А сега да започна с

Краткия увод:

Както всички знаят, или поне хората, следящи за новости около Убунту и Линукс света като цяло, днес излиза поредната версия на операционната система – да, говоря за Ubuntu 9.10. В тази статия ще се опитам да ви разкажа, разбира се, ако успея и ще покажа, какво ново е заложено във версия 9.10 и как системата става по-бърза и все така стабилна.

Какво ново?

Ами, какво ли… Чудех се от къде да започна и реших да представя малко от функционалността – визуалните промени всички си ги правим сами по свой вкус.

1.Upstart подобрения.

Както знаете, операционната система има няколко нива на зареждане.

shutdown the system (runlevel 0).
single user (runlevel 1).
multi user (runlevel 3).
graphical level (runlevel 4).
reboots the system (runlevel 6).

Забележка: при различните системи нивата са различно дефинирани. Повече за Init Runlevels тук.

Първото ниво (runlevel 1) е основното, там се проверява BIOS и се зареждат предварителните приставки за ядрото. Тук можем да се логнем като root и да работим с конзола, без да имаме networking. Второто ниво е на модулите – зареждат се драйвери за устройствата от модулите към ядрото и се монтират файловите системи. Третото ниво е потребителското ниво – зареждат се програми, зададени да се зареждат при стартиране на системата, някои настройки и други(в това ниво можем да се логнем и да работим в конзола с много потребители – наречено е още multi user runlevel). Ниво 4 е за графичната част на операционната система. Може би, вече се досещате, че това е бавен процес и разработчиците се стараят да го ускорят и подобрят… Честно да ви кажа – успяват. Това го разказвам, защото основното подобрение, макар все още неясно дали е най-значителното, е бързото зареждане на системата. Спрямо предишното зареждане разликата е осезаема и забележима – 5-6 секунди до напълно функционална система за работа не са никак малко време! Това е постигнато посредством подобряването на Upstart технологията.

2.Ubuntu “Software Center” – заместник на „Add/Remove…“

Много по-подредено меню никога не е излишно, нали? Тук то е налично. Определено е по-подредено и с по-хубав интерфейс. Това също ми харесва като подобрена екстра.

(снимките – Ubuntu „Software Center“)

3.GNOME подобренията.

Ubuntu 9.10 идва, разбира се, с подобрения и в графичната среда. Ако няма промени по нея, просто това няма да е Ubuntu – винаги стабилно и в крак с новостите. Новата версия тук е GNOME 2.28, идваща с редица подобрения:

gdm 2.28 login manager – брей, брей, брей… Напълно пренаписан gnome login manager от William Jon McCann, като в сравнение с предишните версии в Ubuntu този мениджър е интегриран много по-добре и предоставя по-сигурен Login в системата.

Evince – „разглеждачката“ на документи. Подобренията идват в частта с профилите и по-точно наложен AppArmor профил. Този профил ви спасява от проблеми с някои PDF-и и библиотеки за картинки, като увеличава защитата срещу проблеми.

Pidgin заменен – Досегашният месинджър е заменен от друг – Empathy. На вид той е същият. (виж снимката)

4.Разпространение и разработка на приложения – Quickly.

Разработчиците са помислили и за техните колеги, като са добавили и Quickly приложение, имащо за цел да направи разработването и разпространяването на приложения за Убунту много по-лесни и удобни. Export-ването до .deb пакети персонални архиви също е добра идея.

5.Ubuntu One – back up, store, sync and share.

Ubuntu 9.10 идва с интегриран Ubuntu One софтуер, който помага за правене на резервни копия на информацията на хард диска – тези копия помагат, ако нещо се счупи и информацията е важна и трябва да бъде запазена. Можете дори да споделяте информация с други потребители, използващи Ubuntu One. Приложението дава пълните си възможности на всичките му потребители и 2GB виртуално пространство.

6.HAL остарявал… ?!

HAL е системата, която се грижи за устройствата, като хард дискове, мишки, клавиатури, камери и не само за тях – казано с две думи за storage периферията на компютъра(флаш памети, блутуут устройства и други). Също така hal се грижи и за power management в превод енергийните режими (икономичен, максимална батерия, максимална мощност и прочее (малко странно звучи на български език)), функционалните бутони на лаптопите и други, но явно скоро ще бъде заменен изцяло от „DeviceKit-power“, „DeviceKit-disks“ и „udev“.

7.Нова Intel video driver архитектура е добавена и в Ubuntu 9.10.

Подобрения в скоростта на събуждане и заспиване на системата(resume/suspend), проблеми при някои графични карти на Intel при предното Убунту 9.04.

8.GRUB 2 – новата версия на „зареждащия мениджър“.

Ихаа… Тук вече може да се каже, че това е подобрение, което определено ми харесва. Най-сетне GRUB 2 навлезе в експлоатация и това доведе до оправяне на някои проблеми при зареждането на файлови системи като XFS с които GRUB не успяваше да се справи понякога. Сега е добре и много гладко.

9.Ext4 filesystem – „Имало едно днешно време една файлова система, която станала велика…!“ (Това не знам как ми хрумна, но е добро…)

Определено това го класифицирам като подобрение. И мога да изкрещя само – „БРАВО! СТРАХОТНО! ПРЕКРАСНО! ЧУДЕСНО! ВЕЛИКО!“ и т.н. (Пфу… синоними …).
Файловата система, която новото Убунту ще използва, ако изберем разделянето на хард диска да стане автоматично е ext4, което е страхотно подобрение по отношение на бързината . Файловата система е по-бърза от предшественика й ext3 явно е на достатъчно стабилно ниво вече, след като достигна ниво на файлова система, зададена по подразбиране. Аз лично от половин година използвам ext4, не е имало проблеми засега, но и „мечка страх и мене страх“, та за „домашния“ дял си оставих ext3. Скоро и това ще се промени като гледам накъде отиват нещата.

10. Оставих най-интересното като последно, а именно Linux-Kernel-2.6.31.1!

Ами, тук няма какво много да кажа, но ще се опитам въпреки този факт. Върху Linux ядро версия 2.6.31.1 ще стъпва Ubuntu 9.10, което е страхотно. Ядрото е в пъти по-добро от предишното в 9.04, пък и доста версии минаха от тогава. Според мен това е най-стабилното Убунту от много време насам.

Моят рейтинг спрямо предишното Убунту относно удобства, подредба, функционалност, стабилност и прочее:

Ubuntu 9.04 – отнесе 6 от 10.
Ubuntu 9.10 – получава оценка 8 от 10, което доказва напредъка, който описах.

Заключение:

Както винаги, Ubuntu фондацията се стреми да подготви Linux базирана система, която е толкова лесна и същевременно конкурентна на онази операционна система, чието име няма да бъде споменато тук, за да допринесе за насладата в работата и забавленията с един Линукс от този клас, предназначен за широката публика. Опитайте Убунту 9.10 – това може и да звучи като рекламен трик, каквито много мразя, но истината е, че съм съвсем отковен  според мен има смисъл да се направи една такава гимнастика и да разберете, че няма да съжалявате. Ако използвате 9.04, определено преминете на тази версия(Ubuntu 9.10).

Надявам се статията да ви е била полезна!

Очаквайте скоро Убунту 9.10 на ubuntu.bg и нови изненади в пакетите, които Ви предоставя ubuntu.bg, както и подобрения в превода на български.

Поздрави,
Венцислав Чочев

Дата: 29.10.2009г. (четвъртък)
Час: 18:00ч.
Място: Лаптоп.БГ

Заповядайте! Ще има бира и чипс за всички

Как да започна…? Добре, ще опитам така:

Поради големият интерес или по-скоро, поради големият страх от конзолата/терминала в Линукс, реших да напиша малко разяснения или въведение за читателите и бъдещи фенове, в това как да използват най-мощното средство в Линукс.

Но първо малко „бла-бла“ приказки, както винаги…

Историята – тип „Имало едно време…“

Bash или съкратеното от Bourne Again Shell е команден интерпретатор, използван за редица операции изпълнявани в конзолен режим или иначе казано в режим без графична среда. В системите, които са UNIX или Linux-базирани, командният интерпретатор изпълнява функцията на „преводач“ между потребителя и ядрото на операционната система, както и за много други неща. Един от първите такива интерпретатори е бил Bourne shell (sh), който се използва и до днес (ще покажа примерчета по-късно). Друг широко разпространен интерпретатор е C shell (csh) и т.н.

Да пристъпим към съществото на приказката, но преди това няколко уточнения… По-надолу в статията ще използвам думата shell (шел за по-бързо) за „обвивката“ на потребителите. Има два, а при някои системи и по няколко вида shell-ове – потребителски и root shell(root – това е най-пълноправният потребител в системата). Тези шелове имат специфични обозначения, като например потребителският шел изглежда така “ ventsi@debian:~$ “ (завършва с $), а root шела така – „root@debian:~#“ ( # накрая).

Всичко в Линукс е или файл или процес. Процеса е извикана програма/код, която се стартира с определен PID (идентификационно номерче). Файл е колекция или сбор от данни, които са написани от потребител използващ някакъв текстов редактор, компилатор и прочее. Всичко това се разпределя в директории, които съдържат информация за нещата в тях.

Цялата идея на горният абзац е да покаже, че в *nix(всичко, де що шава под Linux, Unix и други, ще съкращавам *nix) базираните системи използват така наречената „дървовидна структура“, т.е. всичко е на определени нива (директории и поддиректории, както е при DOS).

Отплеснах се малко от същината на статията, та затова ще започна направо с

Практиката.

Когато един потребител отвори дадено приложение, той просто извиква написан код, който се изпълнява посредством изпратена команда към командният интерпретатор и т.н.

Както казах по-горе, всичко е подредено в „дървовидна структура“.

Нека да започнем с едно примерче. Например искаме да видим какво съдържа текущата директория, посредством конзолен терминал:

Командата е ls (идващо от английското „list“ ).

На картинката се вижда резултата. Както казах по-нагоре, всяка команда е задачка за операционната система, която е предварително дефинирана в различни файлчета или пакети (можем да ги редактираме, защото са OpenSource в превод „Отворен Код“). Когато напишем ls, ние извикваме скрипт/код с предварително зададени възможни опции (буквичките „lsa“ след “ – „). Всяка команда си има така наречените „man pages“ (по-късно ще разкажа и за тях), чрез които можем да разберем повече за дадена команда, нейните опции, създатели и прочее.
В случая ls -lsa казваме на ls командата, да върне всички файлове, подредени в йерархия, като първо са директориите, след това файловете и т.н. Повече можете да прочетете на вашата ситема след като изпълните man ls (отваря manual pages за дадена команда – излизането от man става с натискане на клавиш Q).

Върнатият резултат от командата е големина на файл, битове (дали е файл, кой може да го достъпва/права и други…), собственик, дата на създаване, час и име на файл с разширението му.

Както виждате има две директории (drwxr-xr-x, щом започва с d в първият символ, това значи, че е директория). Едната с име “ . “ е текущата директория. Другата с име “ .. “ е предишната в йерархията/дървовидната структура.

За да влезем в дадена директория с конзолата, правим така cd и името на директорията или пътят до нея (виж на картинката).

За да се върнем назад, т.е. в предната директория правим така cd .. (виж снимката)

Както се вижда на картинката, върнахме се от директория /home/ventsi/Desktop/nixCommands в предната/по-горната в йерархията, а в нашият случай това е /home/ventsi/Desktop .

Това до навигацията по директориите, останалото се учи в практиката, когато потрябва нещо по-сложно, например:

cd ~/Desktop/ && ls -lsah |grep nix*

grep е приложение, което познава/търси даден текст или иначе казано нещо като много мощен филтър и не само (повече в описанието му – man grep).

Сега нека създадем малко файлчета в тази директория и да ги поманипулираме, какво ще кажете?

Създаване на файлче:

touch filename (това ще създаде файл с име filename), нека му зададем и разширение, просто за хубост touch filename.txt и да видим какво има в него посредством cat filename.txt
(виж снимката)

cat filename.txt не върна нищо, което значи, че файлчето е празно – разбира се, нали не сме го напълнили с нито един байт…

Нека вкараме малко текст в този файл:
echo „Това тук е малко текст в този файл.“ > filename.txt

Ето го и резултата на снимка:

Това е просто малко примерче на работа с файлове. Сега нека да „хванем“ няколко думички в даден файл:
(забележка: grep по подразбиране връща реда на който се намира даденият търсен символен низ…)

Както забелязвате на картинката – grep върна само един ред, защото толкова има в даденият файл, който съдържа думата „Това“, а на следващият опит не върна нищо, защото не намира думата „това“.

Инструменти, които улесняват нашата работа с Shell-a.

Тук темата е малко по-обширна и много мога да пиша, но ще направя кратко въведение и описание на инструменти, които помагат за приятна и удобна работа с конзолата.

Файлов редактор vi/Vim

Vim е подобрената версия на vi – файлови редактори, които са мощни, поддържащи голям набор от екстри и улеснения за потребителите.

(снимка на vim и нашето файлче от по-горе)

MidnightCommander (mc)

Файлов мениджър, който съдържа редица команди, които можем да напишем и на ръка, но определено е по-лесно да използваме интерфейс.

(снимка от mc )

Lynx – конзолен web браузър.

Да, наистина съществува и такова животно, което се справя с повечето добре направени сайтове. Е, разбира се, не може да подкара флаш, поне аз не знам метод, ако е възможна такава гимнастика, но се съмнявам дълбоко.
Браузърчето е удобно, ако на отдалечен сървър няма монитор и се достъпва от разстояние – за конзолата е страхотно направено, но си е hardcore, определено.

(снимка от Lynx отворил google.bg)

(снимка от Lynx отворил laptop.bg)

Заключение.

Благодаря, че отделихте време да прочетете тази статия.
Надявам се да Ви е било интересно и полезно, това което написах по-горе. Не мога да обхвана всички неща, които може да ни предложи един shell като bash, затова написах фундаментални и много основни действия, които можем да извършим с всеки един шел. Скоро ще се разгърна в по-големи детайли и ще стане забавно. За ориентиране и книжки, които мога да предложа – повечето са безплатни, други не, но при женалие всичко може да се уреди.
За въпроси винаги съм отворен да отговоря и да помогна във форума на адрес.
За повече информация – скоро с разгърнати темички.

Венцислав Чочев

Бях помолен да драсна една новинка, относно как да тестваме дисплея за изгорели пиксели с убунту.

Свалете това ISO и го запишете на диск. (това е убунту с интегриран wine и ntest програма)

След това, можете да заредите от него, без да е нужно да инсталирате каквото и да било. (Try Ubuntu without any change on your computer..)

След като зареди отворете Places менюто и от там изберете This Computer и след това filesystem ( за разбиращите, просто трябва да отидете в “ / “ и там е програмката на Нокиа).

След като отворите файловата система, ще видите ntest.exe файлче – кликнете с десен бутон на него и изберете „open with wine windows emulator program… „.

Пожелавам Ви успешно тестване и да няма проблеми с „пикселите“ .

Поздрави,
Венцислав Чочев